Майка, баща, брат, сестра

[Deepinside]

Какво означава думата майка? Чрез тази майка Бог ти е дал някои неща, които други никой не може да ти ги даде. Чрез майката Бог дава на децата, на хората най-добрия ум. Чрез бащата Той дава на хората най-доброто сърце. Мъжът предава на синовете си и на дъщерите си най-доброто сърце. Жената предава на синовете си и на дъщерите си най-добрия ум. Когато някой иска малко ум, той трябва да отиде при майка си, тя ще му даде най-добрия ум. Затова именно е почитана майката. Ако детето почне да не вярва в майка си, неговият ум ще се обезвери, и постепенно ще почне да отслабва. Когато почвата отдолу отслабне и растенията отслабват. Ако почвата отдолу почне да се усилва и растенията се усилват. Ако твоята майка умствено се усилва и твоят ум ще се усили. Ако сърцето на твоя баща почне да се усилва и твоето сърце ще почне да се усилва. Затова е казано: Почитай баща си и майка си! Почитай майка си заради  добрия ум в нея. Почитай брата си и сестра си, които се раждат заедно с тебе, защото те ще допринесат нещо за усилване на твоята физическа сила. Това е домът от физическо гледище, а също така и от гледището на онези мистици от школата на възпитанието на дома. 

Беинса Дуно

[milabel]

това е много вярно,макар, че не се бях замисляла. мислех даже, че е обратното - майката е по-близо до сърцето, а бащата до ума,но сега се замислих, а и опитът ми на майка говори за това...

[Маминка]

това е много вярно,макар, че не се бях замисляла. мислех даже, че е обратното - майката е по-близо до сърцето, а бащата до ума,но сега се замислих, а и опитът ми на майка говори за това...

[Ал]

Колко хубаво! 

[Lady Frost]

Това е... Толкова се опитвам да обясня на познати и непознати, че родителите трябва да бъдат родители на децата си, а не техни приятели.... Защото ролите на майката и бащата са незаменими...

[zdravka]

Имам дъщеря на 25 години. Веднъж и казах "Аз вече не съм ти майка". Тя ме погледна стреснато,  изненадано и въпросително. Казах и " Вече съм ти приятелка". Не бих и го казала, обаче ако беше на 5 години.  При животните в момента, в който малките станат самостоятелни те биват прогонени, майката си тръгва и от този момент тя е просто женска, до момента в който има ново поколение и пак стане майка. Защо при хората се смята, че майката е майка е завинаги само поради факта, че в някакъв момент от живота си е родила? Това не прави ли връзката между нея и създаденото от нея същество твърде трудна за развързване? Аз познавам "деца" на по 40 и нагоре години, със собствени семейства и собствено вече поколение, които продължават да са зависими от майките си и да не могат да взимат самостоятелни решения. Познавам майки на по 70 г., които продължават да се намесват дори в най-интимния живот на "децата" си. Не смятате ли, че майка може да има, докато има и дете, и че след като все пак в един момент детето се е трансформирало в зрял човек (поне така би трябвало да е) и щом вече нямаме дете, не би трябвало да имаме и "майка"?! Това са мои лични разсъждения, не претендирам, че са правилни, искам само да видя вие какво мислите по този въпрос? Защото лично на мен ми се струва, че както детето един ден трябва се прости с детството (състояние на зависимост и несамостоятелност), така и майката трябва да се прости с майчинството си (състояние на силно влияние, вмешателство и дори контрол в живота на друг човек).И след като ролите във отношението дете-майка отпаднат, не е ли време за приятелство?

[Андреана]

Да, никога не съм възприемала детето си като моя собственост, винаги съм знаела, че той е Душа за която трябва да положа грижи, докато расте.Не обичам да се намесват в личното ми пространство, затова не бих се намесила в живота на сина, който Бог ми е поверил.Родителството е голяма отговорност, може би една от най-трудните задачи. Дала съм на детето пълна свобода, така направи моята майка с мен и съм доволна.Единственото което си позволявам е понякога в много редки случай да го насоча ако установя, че се колебае или е объркан.Понякога родителите твърде насериозно вземат родителството, със зъби и нокти дори и неосъзнато тикат децата си,към нереализирани техни мечти, грубо вмешителстват в живота им, заповядват на чувствата им, как  и кого да обичат, с кого да дружат и как да мислят даже, какво да ядат и в какво да , или да не вярват. Това се нарича престъпление за мен, и неуважение към Бог и  Душата.За голямо съжаление истинската болка и вреда  ни я причиняват тези които обичаме най-много.

[zdravka]

Така си е. Когато осъзнаеш как собствената ти майка, която си обожавал и си приемал безрезервно ти е заложила най-трудните капани, това е много трудно за преодоляване. И това изведнъж те парализира спрямо собствените ти деца. Ами ако аз направя същото?! По-добре никакъв модел (никакво възпитание) отколкото сгрешен.По-добре да тръгне от 0-лата, отколкото от - и да трябва половината му живот да отиде докато стигне 0-лата, та едва тогава да тръгне да гради нещо свое.Най-тежкото нещо, най-ужасното по моят път е да разбера, че най-тежките битки, които съм водила са със собствената ми майка, изкопирана в мен като дете и в същото време да запазя отношенията с реалната ми майка. На нея да казвам "да мамо, добре, всичко е наред" , а вътре да водя къравави битки с модела, вложен ми от нея. Имах един приятел, много прозорлив човек. Той ми казваше "това не си ти, това е майка ти в теб" (извинявам се ако се повтарям и съм го писала това вече), а аз не можех да разбера какво ми говори. А когато го разбрах много болеше. Сблъсквала съм се с омраза, прикрита като любов.  Но винаги съм знаела, че жертвата е И ТЯ и че не мога да и се сърдя, и че каквото и да е направила е било в състояние на несъзнателност.  "Господи прости им, те не знаят какво вършат".  Да разпознаеш егото в себе си, или в когото и да е  е доста неприятно преживаване, но да го видиш в действие в майка си.....вероятно това е имал предвид Иисус като е казал, че човек трябва да напусне семейството си, майка си баща си...ако иска да следва Бог. Кастанеда го е казал по друг начин...който малко хора приемат, но то е все същото.

[Андреана]

Моята Майка ми даде много свобода, но възпитанието до 10 годишна възраст ми даде моята баба. Бог да я прости, мисля, че беше най-мъдрата жена на света. Показа ми модел на поведение което и до днес ми е трудно да следвам изцяло, връщайки се назад си мисля какъв шанс ми е дала съдбата за да се докосна до нея, не говоря така защото ми е била роднина- тя беше изключителен човек.
Има разбира се и не дотам добри модели, важно е да отсяваме вярното от грешното.Забелязала съм, че човек ако израства в трудна среда отива в една от двете крайности:-или става прекрасен човек или подражава на модела и се отклонява от пътя.

[multicoloured]

zdravka , написаното от теб звучи много истински, но аз все пак съм на мнението, че "няма правила". Дете е човек и на 40, и на 50, очевидно докато той самия се чувства зависим като дете. Това може да е карма както на родителя, така и на "детето". Никой не знае.

Хубаво е децата да бъдат възпитавани в самостоятелност от най-ранна възраст - да им се позволява да опитат всичко, което не би могло да ги застраши. Напълно подкрепям тезата, че не е добре за никоя страна майката да е свръхпротективна, но... все пак много зависи. Може би не винаги проблемът е в майката - някои деца имат нужда от малко повече време и грижи, понеже се чувстват несигурни. Други съвсем отрано не понасят намесата, и тя може да ги травмира в изграждането на собствената им същност.

В природата животните също нямат срок, майката ги отбива и отделя от себе си когато и тя, и те, са готови. Вярно е, че там поне има приблизителен срок, защото женската е полово активна за кратък период, а и липсва социалния фактор. Но при хората е друго, инстинктът работи на друго ниво - ако не можеш да се размножиш, не значи, че си негоден или инвалид. Не те изхвърлят от социалната група, можеш да работиш и да се осъществиш, както и да бъдеш обичан.

Има разлики, а те не са малко, и основно зависят от конкретната личност.
Защото личности има само при хората.
Всеки се изгражда по свой собствен път...