Общуването

[Serenity]

По-голяма част от общуването между хората се свежда до размяната на думи - територия на мисълта.
Много е важно да внесете малко покой, особено в отношенията с най-близките ви хора.

Никоя връзка не може да се развива успешно без усещането за пространство, което покоят носи. Медитирайте заедно или прекарвайте заедно известно време в мълчавие сред природата. Когато се разхождате или когато седите в колата или у дома, свикнете да се чувствате удобно заедно в покой и тишина. Покоят не може и не е нужно да се създава. Просто бъдете възприемчиви за онзи покой, който вече съществува, но обикновено е заглушен от менталния ум.

Ако няма пространство на покой, умът ръководи връзката и тя лесно може да бъде изпълнена с проблеми и конфликти. Ако има покой, връзката може да донесе абсолютно всичко, за да сте щастливи.


Екхарт Толе

[Deepinside]

 

[Deepinside]

Човек трябва да се освободи от своя личен живот. Докато живее в личността, той всякога ще разрешава въпросите си лично. Това значи, да ги решава частично. Искаш да бъдеш щастлив. Ще бъдеш щастлив, ако престанеш да мислиш за щастието. Скърбиш - престани за страданието. - Как да престанем да мислим за тези неща? Една вечер, един беден негър спрял под прозореца на един богат американец и започнал да свири. Без да пита, искат ли да го слушат, той отворил хармониката си и започнал да свири пред къщата му. Американецът се чудел, какво да прави - не могъл да спи от свиренето на негъра. Току - що легнал с децата си да спи, и музиката го събудила. Мислел си американецът: Да взема една тояга и да сляза долу да набия негъра, това е дълга и широка работа. Най - после отворил прозореца и започнал да маха с ръце, да пъди негъра. Обаче, последният разбрал, че американецът е доволен от свиренето, затова продължил да свири. Американецът му подхвърлил от прозореца един долар, с желание, да се освободи от него. Негърът продължавал да свири. Американецът подхвърлил още един долар, и негърът все още продължавал да свири. Трети долар хвърлил, но свиренето не престанало. Най - после американецът отворил прозореца и казал на музиканта: Върви си вече. Утре пак ела, ще ти дам друго нещо. Така той се освободил от негъра. Питам: Можаха ли да се разберат богатият американец и бедният негър? - Не се разбрали. - защо? - Защото интересите им са различни.

Беинса Дуно

[Андреана]

Хубава тема.
трябва да сме благодарни за този дар на природата-речта.общуването е оръжие,което трябва да използваме за съзидание,а не за разрушение!По този начин светът,в който живеем,ще стане по-добър!Общуването е и начин да изразим емоциите си, да изразяваме личното си мнение, а какво по прекрасно от това
 

[shivani]

Опасни очаквания - Тя и Той
 


Никой не би живял, съобразявайки се с невъзможни очаквания. Никой не може да ги налага, без да остане разочарован. Ако упорствате, възмущението на единия партньор и незадоволените нужди на другия ще разрушат взаимоотношенията.
Когато се очаква непостижимото от една връзка, тя става невъзможна.



1. Не очаквайте вашият партньор да е всичко за вас (или да се откаже от всичко заради вас)
Невъзможно е някой да бъде всичко, от което имате нужда. Ако започнете със съзнанието, че вие сте всичко, което ви е нужно, никога няма да ви хрумне да го търсите у другиго. Нито пък ще очаквате някой да остави всичко заради друг човек.
Вие и вашият партньор сте неповторими и трябва да останете такива. Очакванията партньорът ви да се откаже от онова, което го прави неповторим, е най-лошият вид емоционално изнудване. По същество вие казвате "Аз се влюбих в теб, какъвто беше; сега, за да задържиш любовта ми, се налага да се промениш."



2. Не очаквайте вашият партньор да чете мислите ви.
Хората смятат, че щом като са заедно от известно време, между тях има един вид неизречена връзка. НЕ е така! Никой не е длъжен да отгатва вашите желания, дори и да смятате, че са очевидни. Искате ли да поемете отговорност от своя страна за връзката, трябва да сте готови да помолите за онова, от което имате нужда!
Често казваме: "Ако той ме обичаше, щеше да знае какво искам"; или "Ако тя ме обичаше, щеше да знае какво да прави." Това е истинско подвеждане, което замества откровеното и отговорното общуване. Изразете какво желаете, иначе просто няма да го получите!



3. Не очаквайте вашият партньор да поеме отговорност за вашето щастие
Отказът да поемете отговорност за своето щастие е отказ да бъдете щастливи. Без значение е дали сте убедени, че като създавате чувство за вина, като заставяте, сплашвате или принуждавате някого да поеме отговорност за вашето щастие това ще е възможно. Подобно схващане е на челно място в списъка с примери за обезсилващ избор, веднага след отказването от собствената чест.
Помислете какво да предприемете, за да създадете истинско щастие в своя живот, а после го направете. Това е абсолютно необходимо за личната енергия, хармония. Ако възлагате отговорността за щастието си на другиго, гарантирано е, че никога няма да го изпитате.

4. Не допускайте, че вашият партньор винаги ще се съгласява за всичко
Няма двама души, които да имат еднакви мнения и подходи към живота. Макар да е лесно да се договорите за повечето неща, за други вероятно не е така. Различия по съществени въпроси в живота биха могли да доведат до противопоставяне. Но то е преодолимо чрез пълноценно общуване и взаимни отстъпки.
За да се справите с даден проблем, най-напред трябва да се съгласите, че всеки човек има право на собствено мнение. Не се обвинявайте и не се нападайте взаимно заради различните си възгледи. Опитайте се да стигнете до среден вариант.
За да се създаде хармонична връзка с партньора, е нужно най-напред да внесете хармония в себе си. Невъзможно е да постигнете синхрон с друг човек, ако у вас цари дисхармония. Преди да очаквате тези качества от своята връзка, трябва да ги възпитавате у себе си.



Търсите ли подкрепа във връзката си, започнете да подкрепяте себе си.
Всеки малък израз на привързаност е стимул за взаимоотношенията и подхранва връзката. Всяко докосване казва: "Радвам се, че си тук." Всеки нежен поглед или лека прегръдка говорят: "Щях да избера теб отново и отново."


"Когато се посветите на духовна връзка с друго човешко същество, вие разбирате, че за здравината на вашето партньорство е необходимо същото, както за духовното ви израстване, че всеки от вас държи частиците, липсващи на другия."

взето от тукhttp://nel-anel.blogspot.com/2009/01/blog-post_03.html

[Deepinside]

 

[Маминка]

 

[zdravka]

Приятели, моля ви недейте да няблягате толкова на цитиране на текстове, това е капан, сподолете неща, от собствения си личен опит, неща, които сте направили за любовта и общуването, наблюдения, ваши лични, уникални и наситени с внимание, бъдете откриватели, не читатели....ще ви дам един пример - вчера седях на една пейка да чакам приятелка. Пред мен минаха млади момче и момиче с количка. Таткото буташе количката, мама и тати тихичко и интимно си говореха, от количката се виждаха само две мънички крачета, свити в смешно-сладка поза...издаваща, че бебчо е заспал внезапно както си е риткал насам натам с боси крачета....имаше такава красота, уют и любов в тази гледка, преминаваща пред погледа ми за части от секундата...но едва що възприела тази красота, почти автоматично аз се улових как в сърцето ми се намъкна една тъга и самосъжаление, че нашата история не е такава, че аз не успях да постигна това...но щом проследих това чувство си казах СТОП! какво правиш?! За какво използваш красотата и любовта, които така благосклонно минаха пред очите ти?! За да се самосъжаляваш?! Та това е кощунство?! Та ти я съсипваш?! Щом и красотата и любовта можеш да превърнеш в мъка и печал....какво смяташ, че правиш?! Засрамих се. Но важното е че бях успяла! Бях успяла да се изловя и да спра насред това, което преди може би хиляди пъти се е случвало автоматично. Сега го хванах и спрях! Не му позволих да се намърда! СПРЯХ ГО! Защитих красотата, не я оцапах този път. И не смятам да спирам да се дебна по този начин. Вместо да цитирате текстове и мъдри дефиниции споделете нещо от собствения си опит! Красивите определения няма да помогнат.

[Андреана]

Браво Здравка, много си права, наистина само преживяните неща са истински разбрани. Благодаря , че сподели това преживяване с нас.Хората трудно говорят за общуването и отношенията, защото това е най-трудното нещо според мен и си е цяло изкуство да умее човек да общува, много хора не го умеят.
Искаме любов, но не знаем как да я дадем, искаме приятелства но ни е трудно да бъдем приятели, искаме разбиране но ние самите не разбираме. Сигурно някои няма да се съгласят с това мое мнение, но дълбоко в себе си чувствам нещата така, по този начин. Та най вероятно затова не се говори от собствен опит тук, макар , че ти си права, хубаво е да можем сами да изразим мнение, да мислим.

[zdravka]

Радвам се много, че има хора, които приемат това, което се опитвам да кажа. Общо взето след всяко подобно изказване, което правя очаквам линчуване или нещо от сорта "Тая па за каква се взема, поучава ли ни?! И сега на това което ти написа "Хората трудно говорят за общуването и отношенията, защото това е най-трудното нещо според мен и си е цяло изкуство да умее човек да общува, много хора не го умеят" искам да кажа, че хората трудно говорят защото през цялото време защитават егото си. Или егото им през цялото време се защитава. А нали точно то (егото) е това, което прави общуването трудно?! В опитите си да се защитава и оправдава егото стига до крайност и като нищо ще види сметката на всеки, само и само то самото да излезе в лицеприятна светлина. Наскоро имах възможност да наблюдавам докъде беше докарало егото един човек, за съжаление доста близък на мен по роднинска линия - до пълна неадекватност. Вместо общуване, па било то и за най-обикновени неща - едно непрестанно ровене в торбата от заготовки (най-вече спомени от миналото), които се вадят с цел егото или да се самоизтнъкне, или да се оправдае....виждаш един човек, който възприема абсолютно всдичко случващо се като насочено срещу его-то си. През цялото време се питах - къде е душата?! Тя защо няма право на глас?! Как е възможно, та това е човек на 70 години, нима е възможно все още да не е разбрал, че това его е просто купчина мисли и нищо повече и не заслужава чак толкова да се пази, и именно това пазене проваля всичко...и е провалило живота и?!" По-добре го разкрий! Кажи "ей ме на! това съм аз - с всичката си глупост, с всичката си си тъга, с всичките си провалени надежди, с всичките си илюзии....ей на до тека я докархме и това е положението" . И в мига в който го направиш и се предадеш и се отпуснеш, то изчезва и ти за  пръв път разбираш, че можеш да живееш и да общуваш и БЕЗ него! И то много добре! Нещо повече - разбираш, че на практика до сега не си общувал, а само си се защитавали и то без никой да те напада! Но за да се случи това, все пак трябва първо да се предадеш! 

[Deepinside]

Смирението е ключов фактор за вътрешно развитие - " с мир" 

[Андреана]

Да, Здравка, много си истинска! Остани си винаги такава
Всеки ден се сблъскваме с егото си,и нашето и на другите, ежедневието ни залива с какви ли не изненади, това е част от живота.Трудно е ако си по-чувствителен да не обръщаш внимание на тези неща, да минеш покрай тях без да те оцапат или докоснат, всеки решава на тази Земя своите задачки, кой по -рано , кой по-късно всички накрая ще се озовем на едно и също място, за където много отдавна сме тръгнали.
Просто приеми, че всеки от нас се намира на различно ниво, или ако ти е по -лесно в различен клас, един е в първи а друг е студент, няма как да сме на едно ниво.
Знаеш ли истината за всеки е различна, толкова различни гледни точки колкото и хора сме. Нека несправидливите неща не те тормозят, те са част от нашият живот, както и всичко прекрасно тук
За съжаление болката е повече тук, но тя ни е безкрайно нужна, за да оценим любовта и добротата! Нали?  
 

[Андреана]

И още едно допълнение, във взаимоотношенията си с другите е важно да разберем, че най-първо трябва даразберем самите себе си.Колкото повече даваме от себе си, толкова повече ще получаваме, ако обичаме себе си,( тук става въпрос за уважение към самите себе си а не егоизъм )и другите ще ни обичат. А повечето хора какво правим, оплакваме се от отношенията ни с колеги, партньори, деца, фокусираме се върху другите и в техните не толкова положителни черти, може би разковничето е в това да се фокусираме именно върху положителните черти на всеки човек. 

[Андреана]

Смирението е ключов фактор за вътрешно развитие - " с мир" 

Така е, но не по-малко вярно е и това което е казал Учителя. Когато хората имат различни интереси, то няма как да се разберат, дори и да не се карат те пак не се разбират.
Жалко, че малко сама вече си пиша тук!     

[Deepinside]

Така е, но не по-малко вярно е и това което е казал Учителя. Когато хората имат различни интереси, то няма как да се разберат, дори и да не се карат те пак не се разбират.
Жалко, че малко сама вече си пиша тук!