Здравейте,
"Алиса в огледалния свят" ми показа форума и се зарадвах, че обсъждате теми за семейството и децата
аз лично все още не съм стигнал до там, но като четох доста НДЕ-та (преживявания близки до смъртта), това което ми направи впечатление беше, че има хора, които при техния преглед на живота преживяват времето, когато са били в утробата на майка си. И исках да ви напиша, това което те казват :)
В едно
Интервю с
Мелън-Томас Бенедикт, той казва:
"Видях как моите главни проблеми започнаха в матката, създадени от майка ми и баща ми (алкохолик), той я биеше и звукът от ударите по нея бяха като гръмотевици. Всичките й хормони, страх и емоции минаваха бързо през мен. Много се бях ядосал в матката - бях програмиран да мисля, че света е много опасен. Родих се ядосан и живях ядосано."
"I saw that my main issues actually begain in the womb, created by my mother and father (alcoholc), he would beat her and the sound from hitter her was like a thunder. All of her harmons, fear, emotions were racing from me. I got very angry in the womb - I was programmed to thing that the world was very dangerous. I was born angry and I lived angry."
Имаше и още един човек, който разправяше как е усещал това, с което се е хранела майка му, включително и вредени лекарства, които е взимала, но не запазих линка ...
В едно друго НДЕ
Ранеле Уолис вижда своя син малко преди да се завърнe в тялото си:
“Не, няма да се върна в това тяло! Няма да се върна.”
В отговор, баба ми замахна с ръката си и заповяда: “Виж!”
Една пукнатина се отвори в пространството пред нас и видях един млад мъж да върви към нас. Първоначално той не разбираше защо е тук. Тогава ме видя и се вцепени.
“Защо си тук?” каза той почти невярващ.
Като останах мълчалива, неговото невярване се превърна в скърбене и започна да плаче. Почувствах неговата скръб, неговото нещастие и аз започнах да плача.
“Какъв е проблема?” попитах аз. “Защо плачеш?”
Прегърнах го, за да се опитам да го успокоя.
“Защо си тук?” повтори той.
Тогава разбрах, че моето отказване да се върна обратно на Земята му причиняваше тъга. Трябваше да съм на Земята за него, разбрах това и веднага почувствах вина поради моя егоизъм.
Неговото име беше Натаниел и той не се беше родил все още. Той каза, че ако не се върна, неговата собствена мисия ще бъде възпрепятствана. Тогава той ми показа мисията си и видях, че трябва да отворя вратите за него, да му помогна, да го насърчавам.
“Ще завърша колкото мога от моята мисия”, каза той, “но никога няма да я изпълня без теб. Имам нужда от теб”.
Помислих си, че сърцето ми ще се пръсне. Бях част от неговия пъзел и го наранявах и всеки, на който щеше да помогне като отказвах да се върна на Земята. Почувствах огромна любов към този млад мъж и исках да му помогна по всеки възможен начин, по който можех.
“О, Натаниел”, казах аз. “Заклевам ти се, че ще ти помогна. Ще се върна и ти обещавам, че ще направя всичко, което мога, за да свърша моята част. Ще отворя вратите за теб. Ще те защитавам и насърчавам. Ще ти дам всичко, което имам. Натаниел, ще завършиш мисията си. Обичам те”.
“Благодаря ти”, каза той. “О, обичам те”.
Баба ми ме взе за ръка и ме отдръпна. Натаниел ме гледаше да напускам, все още усмихващ се и от далече можех да го чуя да казва, “Обичам те Мамо”.
и сега като пиша по темата, се сетих, че всъщност има такива преживявания, които на английски език се наричат PBE "Pre-Birth Experiences". Когато се осъществява контакт с душата на бебето, преди да се роди. От това, което прочетох по сайтовете, родителите могат да общуват с бъдещите си деца в сънища, по телепатичен или друг начин. И явно има доста такива преживявания на английски език:
http://www.beyondreligion.com/su_personal/pbe-index.htmhttp://www.light-hearts.com/letters.htmв първата история в последния линк описват как момиченцето, когато е било на 3 години, е казало на майка си, че я избрало, защото я видяло да плаче, когато майката е била малка, и е почувствала съжаление. То е приказвало с баба си за това да стане бебе, а баба й била починала, когато майката е била майка. После когато се е родила, тя е разпознавала баба си на снимки, без да й кажат кое е била тя. Също когато е била в утробата на майка си, момиченцето я е карало да се храни, когато се е чувствало гладно и малко след като майка й е яла, то е хълцикало и се е смяло.
Изглежда имаме още какво да понаучим от духовното :)
Явно е доста отговорно да си майка на едно дете и е невероятно преживяване.
Поздрави,
Ники
