Хомеопатията – наука за промянаSimilimum similibus curenturХомеопатията е цялостен холистичен метод за възстановяване на здравето. С нейна помощ хората се освобождават от лекарствена зависимост, повишават работоспособността си и заемат своето място в творческия поток на живота.
Идеите на хомеопатията идват от древността, но като стройна система тя е изградена от Самуел Ханеман – немски лекар, фармацевт, химик, човек с мощен интелект и ерудиция, живял и работил преди 200 години. Разочарован от медицината на своето време, той търси – и намира! - метод, който меко, нежно и трайно възстановява здравето на хората. Оттогава до днес хомеопатията успешно се прилага и разивива във все повече страни в цял свят, особено днес, когато сме свидетели на масова алергизация, интоксикация, адикция и други странични ефекти, следствие на безогледното лечение с антибиотици, хормони, антидепресанти и различни потискащи терапии, както и масовото използване на генно модифицирани храни.
Хомеопатията е холистичен метод – тя разглежда човека като триединство, включващо проявите на живота на физическо, емоционално и психическо ниво, чийто сбор създава уникалния човек с неговите заболявания. От всички лечебни системи единствено хомеопатията подхожда индивидуално към отстраняването на здравословните проблеми. Тя не лекува отделно физическите, емоционалните и психическите оплаквания, както прави това алопатичната (традиционната) медицина, а ги разглежда като иманентно свързани аспекти на едно цялостно страдание. На симптомите се гледа като на усилия, полагани от жизнената сила с цел да отстрани болестния фактор. В хомеопатията всяко оплакване се възприема като проявление на езика на нашето същество, чрез който то ни показва от кое единствено лекарство има нужда в конкретния момент.
Терминът “хомеопатия” означава лекуване с подобно. Лекарствата премахват даден сбор от симптоми именно чрез свойството си да предизвикват същите тези симптоми. По-точно казано, дадено лекарство, приемано от здрав човек, ще доведе до проявление на симптомите, които би излекувало у болния. Това действие се дължи на един принцип в природата, открит от Ханеман, който гласи, че всеки симптом се отстранява само от по-силен, подобен на него такъв. Състоянието на скръб например ще изчезне, когато скърбящият научи за по-голяма беда, случила се на друг.
Хомеопатичните лекарства се приготвят от различни източници – растения, минерали, химически вещества или елементите от Менделеевата таблица, животински секрети, млека, змийски отрови, алопатични лекарства, от различни лъчи, от слънчева или лунна енергия, от скъпоценни камъни, от дъждовния червей, от цветове, от захар, шоколад, огън и т. н. Лекарството се получава чрез многократни разреждания на енергийната съставка с вода, вариращи от няколко до хиляди и милиони пъти, с което се надхвърля числото на Авогардо, т.е. разтворимото вещество вече не присъства в разтвора или там остават отделни негови молекули. Този разтвор не е химически отровен за организма и не може да доведе до натрупване на дадено вещество в него. Тук се крие и голямото предимство за хомеопатичните препарати: при тяхното приемане опасността от странични действия на практика не съществува, не са наблюдавани алергични реакции или други токсични ефекти, няма и лекарствена зависимост.
Успоредно с разреждането се извършват сукусии - специален начин на разклащане (потенциране), чрез което информацията, носена от веществото, се отпечатва върху водната молекула на разтворителя. Благодарение на този метод шишенцето с лекарство съдържа мощна целебна енергия, “разтворена” в дестилирана вода. Фактът, че след приемане на дадено лекарство се променя не само патологичната конституция на пациента, но и неговият начин на мислене, поведение и възприемане на света, е косвено доказателство на тезата, че ефектът от хомеопатичното лекарство достига до най-дълбоки личностни нива.
Проучването на хомеопатичните препарати се извършва чрез доказвания или наблюдение действието на лекарствените вещества у здрави доброволци, а не върху опитни животни – колкото и парадоксално да звучи, това е най-хуманният подход, прилаган във фармацевтиката в наши дни.
Колкото по-разредена е една субстанция, толкова по-мощно е нейното действие. Или, както казват хомеопатите, по-ниските потенции действат за по-кратко време и са по-слабостимулиращи енергийната структура на организма, докато по-високите потенции (по-разредените) действат като по-силен стимул и за по-продължително време – разбирайте капка за месеци и дори години! Пациент със слаби защитни сили, компрометирани от множество лекарства, операции и други подобни намеси, ще се нуждае от “нежния” тласък на ниските потенции, за да може организмът му да ги поеме постепенно, меко и плавно, и така да се възстанови.
На днешното си еволюционно стъпало човекът е изключително обременен от наслествената тежест на заболявания като краста, сифилис, туберкулоза, диабет, рак. Към този списък се прибавят ваксините и животоподдържащите лекарства, които съставят множество енергийни пластове в човешкия организъм. При тези условия хомеопатията без да е панацея, може да върне много страдалци към нормалния им живот.
Първата среща на клиента с хомеопата се нарича хомеопатично интервю. Хомеопатът го насочва към онези проблематични моменти в миналото, довел до пораждането на блокажи в различните му нива: психика, емоции, тяло. С хомеопатичното лекарство, което действа на всички тези жизнени нива, изкривеният модел се изправя според законите на природата и човек увеличава способността си да се адаптира към постоянно променящата се външна среда, тъй като в крайна сметка самата болест не е нищо друго освен зацикляне по нашия път към постигане на хармония със света.
След няколкомесечно лечение и ограмотяване в принципите на хомеопатията много клиенти стават видимо по-освободени, сами разграничават състоянията на болест и не-болест, придобиват интерес и реално желание да се задълбочат в сферата на невидимите царства на лечебната енергия. Достатъчно е един член от семейство да се лекува с хомеопатия и чрез собствената си трансформация той променя цялостния фон в своя дом.
източник
