Гризе ме съвестта!

[Artemida]

Има ли такова понятие според вас или  се е изпарило в днешното развито и материалистично време?
 Дали хората съзнават истинския смисъл на думата съвест? А ако действа на какво ниво е тя и как действа на днешния човек?
 Знам, че в далечно минало хората са сънували кошмари след стореното зло от тях. Но днес, днес нещата са много по-различни...

[LOVE & JOY]

Има ли такова понятие според вас или  се е изпарило в днешното развито и материалистично време?
 Дали хората съзнават истинския смисъл на думата съвест? А ако действа на какво ниво е тя и как действа на днешния човек?
 Знам, че в далечно минало хората са сънували кошмари след стореното зло от тях. Но днес, днес нещата са много по-различни...

Дано, дано да има повече хора, които ги "гризе".. Защото с тази вълча подмяна на ценности забравихме кои сме, отъкъде идваме и накъде отиваме..

[Deepinside]

Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта. Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест". Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване.  Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта. Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят. И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите. Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.   

Например една мисъл, която е ясна, може да бъде видяна как обгръща човека като една строго очертана форма-мисъл; също така една дива, безпътна мисъл, тази или онази страст могат да бъдат видени като безпорядъчни, разбъркани форми. Всичко това са форми, образи, които заобикалят човека. Когато един човек извършва неправда спрямо друг човек, той мисли и чувствува това или онова. Тези форми на мислите или чувствата излизат тогава вън от него, намират се в неговата околност; но те не остават само мисъл-форма, това е същественото и важното. Те не остават нещо, което се е отделило от човека, а намират храна от определени светове. Те бучат някак си, както бучи вятърът в едно празно пространство, което му се предлага, така бучат в тези мисъл-форми, които се отделят чрез угризенията на съвестта, определени същества от напълно определени светове /върху това ще говорим по-нататък/, и собствените мисъл-форми на човека са изпълнени тогава със субстанцията на същества от тези светове. Човекът е дал повод чрез своите мисъл-форми в неговата околност да живеят други същества. Тези същества са в действителност мъчението произведено от угризенията на съвестта. Ако те не бяха там, угризенията на съвестта не биха причинили мъчение. Едва в момента, когато човек несъзнателно чувствува тези същества, започва гложденето и разяждането на лошата съвест. 

От този пример можете да видите, че за духовното наблюдение съществува една съвършено друга действителност отколкото за недуховното. За това последното съвестта е само едно вътрешно изживяване; за духовното наблюдение съвестта е сбор от същества, които заобикалят човека,  тя е една духовно-астрална действителност около него. Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове? Причината е същата, както тази, поради която той не вижда например духовете на огъня. Той вижда във физическия свят огъня; зад физическия свят се крие това, което е духовно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види духовното в огъня. Също така човек трябва да прониква със своя поглед духом през съвестта, когато иска да се запознае с духовете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния свят, които са се породили по начина, който вече ви описах.

Рудолф Щайнер

[Вела]

Скоро не ми се е случвало " да ме гризе съвестта". Това са много неприятни преживявания за мен и се старая да ги избягвам. Обикновено зная нещата за които би ме " загризала съвестта" и  правя така, че да не допусна да попадна в подобна ситуация. Ясно ми е, че съвестта е доста разтегливо понятие и за едно и също действие при едни хора има угризения, а при други не. Предпочитам обаче да се чувствам комфортно и спокойно, отколкото да имам угризения. Старая се да бъда в хармония с вътрешното си чувство за справедливост, за да не изпитвам в последствие угризения.

[uhar]

съвестта е нещо като част от бога в нас. няма как да не чуеш гласа й. можеш да го притъпяваш, заглушаваш с музика, вино, пари и облаги.... но пак ще имаш там някъде чувството че не е както трябва работата..
така че шефа е по-хитър от нас...
http://www.esencia1.info/

[Artemida]

Deep, би ли написал цитираното от Щайнер от коя книга е?
 И тук срещам едно противоречие, което няма как да си го избия от главата.
 Щайнер пише, че съвестта в нас е Христос, а в цитираното по-горе нещата се разминават???
 

[Deepinside]

Deep, би ли написал цитираното от Щайнер от коя книга е?
 И тук срещам едно противоречие, което няма как да си го избия от главата.
 Щайнер пише, че съвестта в нас е Христос, а в цитираното по-горе нещата се разминават???
 

GA 113 "Изтокът в светлината на Запада".

Според мен няма противоречие - висшите морални импулси, свързани с Христос може да доведат до сблъсък с една, условно казано "погрешка" и нейните последствия, и да са причина човек да се изправи/коригира, което би преодоляло в някаква степен ситуацията.

[Artemida]

Значи тази лекция не е преведена, защото прерових всички негови книги, които имам в наличност, но не намерих посочения цитат. 
 Да, за изправянето на греха е ясно, но докато вдяна...
 Има ли я някъде цялата лекция преведена и ако може линк? 
 

[Вела]

Всъщност съвестта би трябвало да гризе само до момента, в който си простиш. Силата на опрощението е невероятна и е напълно по възможностите и да излекува угризенията.

[Deepinside]

Всъщност съвестта би трябвало да гризе само до момента, в който си простиш. Силата на опрощението е невероятна и е напълно по възможностите и да излекува угризенията.

въпроса касае и другата страна, която е пострадала - там трябва коригиране на последствията.
Дънов го е давал в този смисъл "Ако изгориш на някой къщата, трябва да му построиш нова"

[Artemida]

Всъщност съвестта би трябвало да гризе само до момента, в който си простиш. Силата на опрощението е невероятна и е напълно по възможностите и да излекува угризенията.

Прошката сама по себе си, не изправя стореното от мен или теб.
 Както пише Дийп, последствията трябва да се коригират, независимо дали са ти простили или си простил на себе си.
 

[zdravka]

Гризенето та съвестта е хлъзгав терен. Има тук 2 опасности - първата я срещнах тук - избягването на ситуации, в които може да те гризне съвестта. Гризенето на съвестта означава КОНФЛИКТ. Възел. Той трябва да се развърже. А не да се отбягва. Трябва да жертваш спокойствието си и конфорта си и колкото и да ти е неприятно, колкото и да те е страхтрябва съзнателно да търсиш начин да развържеш възела, което не е нищо друго, освен съзнателно да търсиш и да попадаш именно в тези ситуации, където има опасност за съвестта ти. Това на пръв поглед изглежда като мазохизъм, но не е. Това е самолечение. Представете си ако гледате операция без да знаете, че това е акт на лечение. Какво ще си помислите? Че лекарят е някакъв изверг, някакъв садист, който боде, реже и причинява болка на някакъв беззащитен човек. Вие може да поискате да спасите този човек (да му направите добро) и да халосате лекарят по главата, дори да го убиете, а после да издигнете това убийство в акт на героизъм в името на спасяването на беззащитните дъщества. Позната история нали?
Вторият капан с гризенето на съвестта е когато зациклиш в нея твърде дълго, понякога цял живот, а кой знае, може и много животи. Тук мога да дам пример със собствената ми майка. Бракът и бил несполучлив. Меко казано....баща ми от почти 20 години не е между живите. А преди това от около 10 бяха разведени. Но майка ми продължава да си дърпа ушите за грешката си "Аз подцених брака, твърде безразсъдно постъпих". И е спряла до тук. Отчела е грешката си (до тук добре). Самообвинила се е (айде както и да е). Самоосъдила се (не е било нужно) и ....е спряла до там. Вече 40 години тя излежава собствената си присъда. И непрестанно търси смекчаващи вината обстоятелства. Защо?! Кой я съди?! Кой изобщо вече си спомня за нейния несполучлив брак?! Кой се интересува от този съдебен процес?! Кой издаде тази доживотна присъда и отказва да я снеме?! Кому са нужни тези смекчаващи вината обстоятелства?! Познайте!

[Андреана]

Какво всъщност означава съвест-угризение, спътствано от невъзможност за поправяне на накакво действие - в повечето случаи злодеяние, аз го разбирам като чувство за вина към някого или към самия себе си.
Здравка ти отново си уцелила, най -трудната присъда за човек според мен е собствената му грешка, да прости на себе си. От личен опит мога да кажа, че прощавам доста бързо на хората но много по -различно стои въпроса ако става въпрос за мен самата. Два пъти в живота си ми се е налагало да си прощавам, трябваше ми години да забравя и да си простя, макар, че все още не съм сигурна, че съм забравила.
Съвестта може би донякъде засяга миналите ни животи, защото всеки човек има различно усещане за съвест, значи тя е и част от нашите мисли, его, от нашият характер.     

[zdravka]

Здравей Андреана, и ти уцели - егото раздава присъдите. То единствено дели нещата на правилни и погрешни. И няма никакво значение дали нещо идва от миналите ни животи защото важният момент е СЕГА. Сега е времето да се работи. Въпросното его трябва да бъде осъзнато. Като нещо отделно от нас. То - не сме ние. В началото това изглежда малко леко шизофренично. Има вътрешен конфликт, едно раздвояване, което прави човека не много функционален в света. Но това е естествен етап. Напълно нормален. И страданието има точно тази функция...то те прищпорва, както като те боли зъб търсиш зъболекар, така и като страдаш почваш да търсиш. Веднъж изразих пред една приятелка нещо осъдително и самокритично към себе си (съдникът ми го завеща майка ми). Тя каза "Щом така жестоко съдиш себе си, значи правиш това и с другите". Това изречение ме стъписа. За пръв път осъзнах двойният стандарт. А дали беше истина този двоен стандарт, или аз наистина съдех другите, но на някакво дълбоко ниво, като външно се показвах толерантна, мека и добра, но вътре в душата си ги съдех и тях. Ако беше второто - значи аз играех лицемерно. Показвах се такава, каквато не бях, за да си купя тяхното благоразположение...Ужас!  Разплитането на този възел ми коства много време и усилия. Започнах по следният начин - в моето усамотение се помъчих да разбера на каква основа беше осъждането. За какво бих осъдила някого, за какво този човек би загубил уважението ми...в какво се чувствах повече от някой друг?  И реших да направя точно това, което осъждах. Казах си - ако те ще са грешни - и аз отивам с тях. Няма да стоя като някоя чистичка и безгрешна ангелоподобна светица някъде във висините и тайничко да се поздравявам колко съм съвършенна, а те колко са обратното. По-добре грешна с тях, отколкото това! И направих нещо...като го направих не тайно, ами пред свидетели, така, че да се изложа публично. Така, че да знам, че ще говорят зад гърба ми (нещо, което тогава ме ужасяваше). Сама предприех акт, който знаех, че ще забие в егото ми не стрела, ами копие. и знаете ли какво се оказа? Разбира се не го разбрах веднага. Оказа се, че на никого не му дреме. Вероятно и никой не е говорил за мен, а ако е съвсем не така, както аз предполагах. НИКОГА няма да забрава онази измъчена усмивка..когато срещнах един от присъстващите на моят "резил", за когото предполагах, че ме осъжда и говори злонамерено....и му се усмихнах, казах му "здравей", а сърцето ми се ръзкъсваше от мъка...Тази усмивка беше нещо...ново начало. Направих много такива неща. веднъж дори реших, че ще открадна. Ей така, за да разбия представата за "доброто момиче". И пак го направих така, че да има шанс за публична "екзекуция". Това, което откраднах струваше 2 лева - някакви тъпи шалшета на една сергия, на която се бяха събрали поне 10 жени и ровеха. Ако ме бяха хванали щеше да е голям "срам". Откраднах едно шалче, което малко по-нататък хвърлих в една кофа, защото не ми трябваше. Трябваше ми акта на правенето на нещо извън рамките на това, което си представям за редно, правилно за себе си. Разбира се когато предприемах тези актове нямах тази стройна стратегия, както сега разказвам. Аз не знаех защо го правя, не знаех защо си причинявам подобни сътресения....много приятели са ми казвали, че съм мазохистка. Много години по-късно започна да ми се изяснява, че съм постъпвала правилно и аз не знам как, просто нещо ме е водило. Само това знаех - ако те са грешни и аз съм с тях. След години по този път аз осъзнах, че моите "грехове", моите постъпки срещу статуквото на егото са най-ценното нещо, най-хубавото и най-правилно нещо, което съм правила в живота си. И сега....сега  не остана какво да крия и защитавам....Прошката към себе си когато е трудна трябва да се практитува Андреана. А как ще я практикувааш ако се пазиш от грешки?!Позволи си грешките, греховете, позволи си да предприемеш нещо от което те е най-страх да не изложиш, за да имаш възможност да практикуваш и засилваш прошката. Защото не го направиш за себе си първо на никого не би простила, макар и да ти се струва, че към другите си по-добра. Това е илюзия. Ти с другите точна такава, каквато си и със себе си.

[zdravka]

И още нещо - животът с мъжът ми също е част от така нареченият мой мазохизъм. Искам да ви разкажа, как той ми помогна в моето начинание. Ествествено на съзнателно ниво тогава нито той, нито аз осъзнавахме, че това е акт на помащ, а аз по-скоро исках да му издера очите. Аз бях доста разхвърляна и общо взето без никакви трудови навици. Така беше у нас и така си бях свикнала. Мъжът ми - обратното. Беше живял в ред и чистота и много се карахме на тази тема. Понеже подхождаше с критика - аз се инатях и имаше моменти когато къщата приличаше на претърпяла бомбардировки...разхвърляно и мръсно. По онова време мъжът ми имаше работни отношения с чужденци. Когато идваха у нас - той ги развеждаше из цялата къща и им показваше всички кътчета, цялата кочина - така както си беше. Веднъж наистина беше ужасно защото бехме изпокарани от месеци, живеехме в различни стаи и аз се прибирах само да спя. След едно такова развеждане, един германец ли беше, какъв беше не помня вече беше каза "terriblе!!". когато ми се похвали аз побеснях. Попитах го "защо ме излагаш"? Той ми каза "Аз не те излагам. Ако не искаш да се излагаш - изчисти. Ако пък решиш да живееш в кочина, имай смелостта да го покажеш." Нямаше как да не се съглася. Беше напълно прав. След ред сълзи, сополи, срам и гняв аз разбрах грешката си. Вече не криех нищо и не изпадах в ужас когато идваха гости и у нас е разхвърляно. Съответно започнах да се старая да поддържам повече ред.  Това е, егото се лекува като се разкрива. Всъщност така то изчезва, защото то е и винаги е било само една илюзия.