Лечение със щастие!

[богата]

 Гледах предаване, в което гостите бяха Бате Николай и още един актьор - професори по смях.
  Ходят по болниците и лекуват дечицата! Подаряват на родителите материали с положителни, оздравяващи изречения, на децата чаши за вода, с надпис, че е вълшебна и лечебна (не чух добре под влияние на емоциите).
   Обясниха на зрителите за паметта на водата и защо помага такава вода.
     Имат и нещо като пикап, наричат го нещо подобно но "смехолейка", украсена цялата с весели неща... а вместо сирена имали запис на кукуриганеИ автомобилът им е дарен от друг добър човек! Показаха запис от смехотерапия в болница- дечицата с пижамките - ЩАСТЛИВИ! Съкращавали болничния престой с 5-6 дни!        
     Проф. Коко и доц. Роко - така някакси звучаха имената на най-сладките доктори в страната!                                                 

[Deepinside]

Децата се приучават, че събуждайки се, трябва да се усмихват на слънцето, а ако не е слънчево, да си нарисуват слънце, но пак да му се усмихват. Да си повтарят: „Аз съм здрав, аз съм добър. Утре ще бъда поздрав, защото, Боже, ти си с мен".

[LOVE & JOY]

Да затваряме болниците и да отваряме СМЕХОВНИЦИТЕ!

[feather]

Децата се приучават, че събуждайки се, трябва да се усмихват на слънцето, а ако не е слънчево, да си нарисуват слънце, но пак да му се усмихват.

Дали пък не се раждат децата така, а после улисани в грижи.., забравят. :(
Поне аз бях така до някое време..

[Майя]

Винаги съм обичала смеха    Имало е моменти, в които се смея докато сълзи не ми потекат от очите  Всъщност почти винаги съм нахилена до уши и когато се случи нещо да не ми е в ред или да ми е криво и ядосано и хората които ме познават и са свикнали да виждат вечната ми огромна усмивка, все ме питат дали съм болна    Научих и децата си да се смеят постоянно. Често вечер с тях се забавляваме със смешки или труднопроизносими думи, фрази, изречения и ако някой сбърка се смеем до сълзи 

[zdravka]

Това е чудесно! Най-доброто, което един родител може да даде на детето си е да се смее заедно с него. И да играе заедно с него. Не са толково много родителите, които го умеят. Повечето се вземат много на сериозно и започват да поучават, възпитават, обясняват, предпазват, грижат, хранят....и какви ли не дейности, но не се сещат, че най-важното липсва - да поиграят с децата. Дори животните знаят това и играят с децата си. А като погледнеш хората и виждаш, че възрастните и децата сякаш обитавт различни измерения....уж сме в един и същи свят, но  това е само привидно..малките не могат да разберат нашите вечни глупави, безинтересни грижи и проблеми....ние не можем да почувстваме техният чист и естествен свят...нещо връзката се е загубила и това е отчайващо. Но ако трябва да си отговря какво е добър родител, бих казала "човек, който умее да играе и да се смее с децата си".