каси_с
Наблюдател
Неактивен
Публикации: 5
|
 |
« -: Ноември 20, 2008, 07:57:59 » |
|
СБС - СМИСЛЕНА БИОЛОГИЧНА СПЕЦИАЛНА ПРОГРАМА НА ПРИРОДАТА
СБС на белия дроб Статия от д-р Р. Г. Хамер
Рак на белия дроб и „рак на белия дроб” не са едно и също нещо
Третият биологичен закон на ГНМ, онтогенетичната система на специалните биологични програми, организира всички така наречени болести според принадлежността им към определен зародишен слой т.е. според връзката им с вътрешния, средния и външния зародишен слой, всичките от които се обособяват в началото на ембрионалното развитие.
Всяка клетка, както и всеки орган в тялото, може да бъде зададен към, определен към специфичен ембрионален слой и в съответствие с евулюционните развития, на всеки един от тези ембрионални слоеве отговарят определени области от мозъка, както и определени хистологични образувания ( histological formations ).
В допълнение, що се отнася до размножаването и загубата на клетки, по време на фазата на активния конфликт и фазата на изцелението, органите контролирани от кората на главния мозък (cerebral cortex) и стария мозък реагират по абсолютно противоположен начин. Клетките и органите, които се развиват от вътрешния зародишен слой имат свои релета/превключватели в мозъчния ствол ( brainstem ). В случай на рак, те винаги генерират увеличаване на клетките придружено с образуването на стегнати аденоидни тумори. От друга страна, клетките и органите, които се развиват външния зародишен слой са контролорани от кората на главния мозък и винаги предизвикват намаляване на клетките под формата на язви или функционални изменения както при диабета и парализите. Що се отнася до средния зародишен слой, различаваме стара и млада група. Клетките и органите, които принадлежат към старата група са контролирани от малкия мозък, което означава, че те се отнасят към стария мозък и генерират в случай на рак аденоидни тумори по врема на фазата на активния конфликт. Клетките и органите, които принадлежат към младата група са контролирани от продълговатия костен гръбначен мозък ( cerebral medulla ) и причиняват загуба на тъкан под формата на некрози (гангрена)
Това ясно показва, че ракът не е безсмислено събитие от бясно размножаващи се клетки, а разбираем и дори предвидим процес, който стриктно се подчинява на онтогенетичните закони.
Бронхиален карцином Карцинома на вътрешно бронхиалният люспест епител или бронхиалният карцином принадлежи към вътрешния зародишен слой и е контролиран от главния мозък. Така, по време на фазата на активния конфликт там не се наблюдава делене на клетки (няма нарастване на тумор ) в бронхиалната лигавица, а по-скоро точно обратното – образуване на язви, т.е. бронхиалният корциом е всъщност язвена повреда ( lesion ) По време на оздравителната фаза, бронхите могат да се запушат / задръстят поради оттичането на мукозата – слизестата ципа на лигавицата. Това запушване, наречено ателектаза, често е просто временна липса на насищане с кислород, която заедно със сърбежа по лигавицата предизвиква интензивно кашляне. Трагичното е, че в повечето случаи бранхиалният рак се открива само във възстановителната фаза. Ако тези пациенти биха открили пътя си към ГНМ преди да им бъде поставена негативната диагноза и прогноза, 95% от тях биха оживяли, защото вече се намират във фазата на изцелението.
Като започнем от малкия мозък, уместно е в зависимост дали човека е десничар или левичар да се установи коя страна от мозъка на пациента е доминираща. За всички контролни центрове в главния и в малкия мозък има кръстосана връзка/пресечна точка от мозъка към органа.
Конфликтът свързан с бронхите е винаги свързан със страх в обкръжението(територията). Териториалният страх може да бъде преживян по 2 начина: като моторен, двигателен конфликт или като сензорен, сетивен. Сетивният конфликт се появява по време на оздравителната фаза като пневмония и в епилептоидната криза като пневматично разрушаване на клетъчната структура/тъкан под въздействието на ферменти ( lysis). „Астмата” включва бронхиалната мускулатура, която отговаря на мотор, т.е. „не съм способен да се движа, маневрирам”, конфликт на териториалнен страх.
Териториалния страх може да бъде изживян само от мъже или жени след настъпила менопауза. Въпреки това обаче, млада жена левичарка също може да развие бронхиален рак, но само като резултат от конфликт на страх и ужас от женско естество ( female scare-fright conflict ). Бронхиалният рак в този случай би бил съпроводен от депресия. Тук също изключенията биха били разположението на планетите – звездната конфигурация и хормонални изменения напр. хапчета за контролиране на раждането.
Според четвъртия биолигичен закон на ГНМ, онтогенетичната система на микробите, по време на оздравителната фаза органите ръководени от стария мозък разлагат на съставните им части / разпадат на части туморите които се намират в тях с помощта на специални микроби, докато всички дупки или язви в органите ръководени от главния мозък се запълват с помощта на определени бактерии и вируси, ако са налични в организма или средата.
Пулмонарен белодробен рак – аденоиден рак
Ракът на алвеолите, наричан още пулмонарен белодробен рак и принадлежащ към вътрешния зародишен слой, се управлява от мозъчния ствол (brainstem) и винаги се свързва със страх от смъртта. Туморът нараства по време на фазата на активния конфликт, разпада се през оздравителната фаза с помощта на микробактерии като туберкулозната-ако е налична, пресича се, раздробява се (става на дребни парчета като извара) и се изкашля навън.Това, което остава са дупки – каверни.
Преди мислехме, че микробите причиняват т. нар. инфекциозни болести. Това изглеждаше разумно твърдение, защото тези микроби са винаги налични при инфекциозни болести. Все пак, това не беше точно правилно, защото всяка инфекциозна болест се предшества от фаза на активен конфликт и само когато дадения конфликт е решен на тези микроорганизми им се разрешава да станат активни. Всъщност те се активират и ръководят от мозъка. Микробите помагат, съпътстват оздравителния процес като разпадат тумори, които са станали ненужни, безполезни (superfluous) или преустрояват и запулват дупки, некрози и тъкани, поразени от язви, които са контролирани от главния мозък. Микробите са наши верни помощници. Идеята за имунната система като за армия, която се бори със злите микроби е очевидно грешна. Ако туберкулозните бактерии липсват по време на оздравителния процес дупките, бучките в белия дроб остават. Има много пациенти, които имат много такива възли, бучки в различни размери като остатъчно състояние идващо от конфликти, свързани със страх от смъртта или със страх за близък, които е претърпял инцидент (или животно). Такива пулмонарни възли често се откриват напълно случайно по време на рутинен преглед, често години след това, когато пациентите вече не са болни. Ако те имаха налична туберкулозна бактерия по това време те биха имали белодробни каверни и никой не би и споменал за белодробен тумор. Лекуването на белодробните възли често се диагностицираше преди като белодробна туберкулоза. Сега все по-често се определя като белодробен карциом. По този начин туберкулозата като болест и диагноза почти изчезва, а ракът се увеличава. Странност, която никой не забелязва. Когато пациент получи диагноза „рак”, това често се преживява като опустошителен шок, който инстинктивно задейства/отприщва следващи панически конфликти и нови конфликтни шокове, предизвиква нови ракове, които стандартната медицина нарича „метастази”. По този начин „метастази” е преди всичко причинена от лекарите диагноза и шок от прогнозата. Лъжата за метастазите е сбор от всякакви предположения и недоказани хипотези. Никой изследовател не е бил способен да намери ракова клетка в артериалната кръв на раково болен пациент. Ако е вярно, там е мястото, където нормално бихме ги намерили – плуващи в периферния кръвен поток на тялото. Абсолютно безумие и средновековен догматизъм е да се мисли, че мигриращите ракови клетки по тяхните никога неизследвани меандри вътре в кръвта ще мутират в друг клетъчен тип. Като пример, ракът на дебелото черво – произход ендодерм и контролиран от мозъчния ствол, който формира карфиолообразен тумор, в дебелото черво се представя изневиделица да преминава в костите – мезодерма и контролирани от продълговатия костен гръбначен мозък, предизвиквайки загуба на костно вещество. Онтогенетичната система досега ясно е опровергала това, че например клетка, която се контролира от стария мозък и е създала компактни тумори, може така изведнъж да напусне своето определено контролирано от мозъка реле, да се асоцира, определи към главния мозък и да предизвика намаляване на клетки.
Плеврален рак
Доста често пациентите изживяват диагнозата рак на гърдата или рак на белия дроб, като атака срещу областта на гръдния кош и в резултат развиват допълнително плеврален рак или плеврален карцином. Този тип карцином принадлежи биологично към old brain mesoderm of the cerebellum и затова генерира тумор от аденоиден тип по време на фазата на активния конфликт. С размножаването на клетките, организмът се опитва, и това е биологичната цел, да се предпази от такива атаки като формира плосък mesothelioma– плеврален рак, който по същество подсилва плеврата. Такава mesothelioma обикновенно се забелязва след като конфликта е бил разрешен. Това е в случая защото всички тумори, ръководени от малкия мозък произвеждат секрети, флуиди,течности по време на изцерителната фаза. В случая с плеврата, това се нарича плеврално изтичане, изливане, ефузия. В перитонеума го наричаме асцит, в перикардиума – перикардиална ефузия. Все пак това е валидно само за „синдрома” – иначе ги наричаме плеврит, перитонит или перикардит.
Рак на малките клетки – бронхи.
С ортодоксалната медицина пациентите сега преминават от едно лошо положение към още по-лошо. Диагнозата „плеврален рак” интерпретирана като метастази е много вероятно да привлече нов шок, например, страх от рака или фронтален страхов конфликт, който предизвиква язви във фарингса, гърлото. Това обикновенно също се забелязва само във фазата на изцелението, когато люспестата епителна мукоза/ лигавица в областта, засегнатата от язви оттече и сериозни секретосъдържащи кисити се образуват. Конвенционалната медицина иронично нарича това центро-кистозна центро-бластична лимфома Нон Ходжкинс. След няколко релапса – влошаване на състоянието след настъпило подобрение, кистите се втвърдяват. В средностението те могат да достигнат до диафрагмата. Дори тук диагнозата се дава изключително в оздравителната фаза когато пациента чувства дискомфорт. Трагично диагнозата сега става малко клетъчен бронхиален карциом. Със сигурност не е трудно да се разбере защо само след няколко седмици или месеци повечето пациенти умират в резултат на паниката и енсуинг конфликти.човек може лесно да допусне, че около 80% от вторичните и третични ракове са резултат от остаряла псевдотерапия
Причинява ли пушенето рак на белия дроб?
В изследване с широк обхват, продължило няколко години, хиляди хамстери били постоянно изложени на цигарен дим, докато други контролирани животни – не. Изследователите открили, че нито едно животно не е развило рак на белите дробове. Те просто пропуснали факта, че хамстерите живеят под земята и нямат абсолютно никакъв страх от дим. Затова те нямат никакъв код в мозъците си, никаква предупредителна светлина свещу дим. С домашните мишки е точно обтратното. Те преживяват силен страх от смъртта и при най-малкото количество дим и бягат. Всъщност, по време на Средновековието, излизащите на рояк мишки от дадена къща били сигурен знак за пожар. Някои от тези мишки могат да развият белодробен карцином в следствие на страх от смъртта. Тези примери трябва да послужат да се илюстрира, че тестването на животни в днешно време не е нищо повече от жестокост, игнориране на това, че и те имат душа. Затова си позволявам следното предсказание – един ден експериментите с животни ще бъдат разобличени като позор за цялото общество и ще свидетелстват за нашата неописуема липса на знания и чувствителност. Също така няма доказателство, че канцерогенните вещества действат директно върху органа, пропускайки мозъка. Стандартната медицина е събрала мнофо верни факти. Германската Нова Медицина не отрича повечето от тях. Въпреки това ние оспорваме техните интерпретации.
|