Темата е интересна, но нещо замря...
Аз продължавам да си задавам въпроси, на които не мога да намеря отговор... Никой не обясни въздействието на някои химични вещества (напр. наркотични, алкохол, лекарствени препарати...) върху съзнанието- те могат да го накарат да се промени- замъглен разсъдък, халюцинации, депресивни състояния и т. н. Това говори за материалният му произход (поне аз така си го обяснявам), т.е. без материя няма съзнание. Или пък чувствата- те зависят изцяло от хормоналните нива- те също са просто химия. Спомените пък се съхраняват някъде из мозъка... Изобщо тези неща ми се връзват само с "физическото тяло". Има ли адекватен отговор на това (от гледна точка на настоящата тема)?
Мисля, че всеки търсещ човек си задава подобни въпроси. И това е напълно нормално. Живеем в епохата на разсъдъчното мислене. Едва ли съвременният естесвено-научен светоглед, би приел дадено твърдение без сериозна разсъдъчна преценка. Има реалности с които трябва да се съобразяваме като необходимост на епохата в която живеем. Иначе бихме приличали на хора,които в дъждовно време излизат без чадър и отиват на плаж.
Нещата се свеждат до това,че нещата трябва да се разглеждат като взаимно-свързани и в единство. Ако се разглеждат в този дух , по правилен начин те изглеждат доста по различно от колкото сме си ги представяли. Виждате ли духовният светоглед, трябва да оплоди естественонаучния. Иначе рискуваме да изпаднем в съня на една едностранчивост. Да си представим Светият граал, като едно прекопано лозе. То е обрасло в трева и един човек стои и го гледа. Но той не открива Сетият Граал, а седи и чака. Гледа мотиката, но не иска да я хване.Чуди се защо няма грозде в обраслото лозе и го изучава, но не иска да хване мотиката. Само мотика и човека обединени в едно могат да открият светият грал, т.е. прекопаното лозе. И то е една нова реалност, коренно различна от тази, която си е представял човека. Само ако Духовните истини ,навлязат и хвърлят светлина върху научните- напредъка е възможен без да се изпада в едностранчив сомнамбулизъм.
Голяма заблуда е да не приемаме научните резултати на съвременната наука . В частност, това естествено важи за биохимията на мозъка. При мислене и чустване може да се докаже чрез електоенцефалограма, невронална активност в мозъка. Но естесвенната наука изпада в същият този едностранчив сомнабулизъм,както и заблудените и презрели физическият свят мистици,които вдигат ръце към небето и молят Бог да ги освободи от оковите на ,,Мая''.
Съвременният естевеник гледа и вярва само на очите си. И е много умен-чете лекции и семинари.Напреднал в своето развитие той помага на човечеството. Но идва друг още по умен естесвеник и казва: Не очите дават само една част от ралността, всъщност ние виждаме преработената от опитичната система на окото реалност. И той тръби: ето-сътворих телескоп-вижте какво открих. Окото е несъвършено не му се доверявайте. Идва трети и каза: Всъщност ние не виждаме предметите а само нервните импулси междиу зреителната зона в оксипиталният дял на мозъка и другите зони на кортекса. И той чете лекции и семинари. Обяснява даже мисленето със сложните биохимчни и трансмитерни взаимодействия в кората на крайният мозък. И какво правят всичките тези учени - прескачат само от възприятие на възприятие. Ведниж възприятието е окото,после трактус оптикус,после кората на крайният мозък. Така в крайна сметка, ако са непредубедени и обективни,трябва да признаят, че никога на могат да са сигурни. Как обясняват предметите, чувствата и мислите, след като всяка година излизат все по-задълбочени теории и оръдията за наблюдение стават все по-сложни и предлагат качествено ''нов'' свят за наблюдение. Съвременните учени не обясняват процеса на познание, мислите и чувствата-те само прескачат от възприятие на възприятие.Всъщност истината е че рябва да признаят още една реалност,която е неоспоримо необходима за процеса на познание, освен възприятието/а то е необходимо-за неговото усъвършенстване -поклон пред съвременната наука/. И другата реалност е Духовната реалност. Чистото мислене примерно е един духовен процес. То обединява отделните възприятие в понятия и едва тогава навлизнаме в реалността, като познаващи индивиди. Възприятието се променя-примерно растението расте увяхва и умира. Но чрез мисленето ние свързваме отделните възприятия в понятието за растението.И само благодарение на понятието ние навлизме в реалността. Да обясняваме чисто духовната природа на мисленето с прескачане само от възприятие на възприятие, както правят съвременните учени е все едно да четем в подробности за готвенето в готварска книга,без да предполагме че готвача участва в сготвянето на едно ястие.Често забравяме за него все едно не същесвува.Естествено е, че готвача няма да сготви нищо без продукти,но и продуктите няма как да се сготвят сами.
Днешният човек във въплъщение се състои от физическо тяло и още три духовни тела. Нормално е ако съм командир на рота войниците да ме слушат. Нормално е мисленето да предизвика биохимизъм в неговия физически инструмент- мозъка. Войниците изпълняват волята на ротния. Но ако ги гледаме без да знаем за неговото съществуване едва ли ще прозрем истината за техните действия..
Има само два пътя на посвещение- правилен/под различни форми/ и погрешен.За правилния път на посвещение е нужно човек да развие разсъдъчно мислене,за да може да встъпи с волята на пълно самосъзнание в Духовния свят. Затова е нужно съвременният човек да придобива опитности в нашата материална епоха.Правилния път включва строго себевъзпитание на чуствата, мислите и волята. Който се интересува има достатъчно литература.
Погрешният или по-точно казано атавистичният път е пътят на визионерството, дрогите и другите подобни форми на насилствено разхлабване връзките между телата на човека, без да е предварително подготвен и узрял за това. А възможностите за заблуди в Духовният свят са много по-големи,от колкото във физическият свят. И за да има обективни опитности там душевният живот на човека ,трябва да е доста укрепнал
