Author Topic: За живота в страх  (Read 2798 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline сребърен облак

  • hidden
  • Друид
  • ***
  • Posts: 121
  • Gender: Female
    • http://community.webshots.com/user/slynchevo_momiche-date
За живота в страх
« on: Февруари 17, 2009, 03:03:28 pm »
..."- Ако изучавате медиите, както го правя аз със студентите си в търсене на промени в нормативните схващания, ще откриете нещо изключително интересно. Работихме с текстове от новинарските емисии на основните телевизии – Ен Би Си, Ей Би Си, Си Би Ес. Също с вестникарски статии от Ню Йорк, Вашингтон, Маями, Лос Анджелис и Сиатъл. Преброихме колко често се срещат определени схващания и термини, използвани от медиите. Резултатите бяха невероятни. - Той млъкна.
- Какво открихте? – попита послушно Евънс.
- През есента на 1989-а е настъпила сериозна промяна. Преди това медиите не са си падали по термини като криза, катастрофа, катаклизъм, чума или трагедия. Например през осемдесетте думата “криза” се е появявала в новинарските емисии приблизително толкова често, колкото и думата “бюджет”. Освен това, преди 1989-а, прилагателни като краен, безпрецедентен, ужасяващ са били необичайни за телевизионните репортажи и вестникарските заглавия. Но след това всичко се променя.
- По какъв начин?
- Тези термини стават все по-обичайни. Думата “катастрофа” се употребява пет пъти по-често през 1995-а, отколкото през 1985-а. А до двехилядната употребата и се удвоява още веднъж. Променят се и темите. Все по-голяямо ударение се поставя върху страха, тревогата, опасността, несигурността, паниката.
- И защо нещата се променят точно през 1989-а?
- А. Добър въпрос. Жизненоважен въпрос. В повечето отношения 1989-а изглежда напълно нормална година – съветска подводница потъва близо до Норвегия; площадът Тянанмън в Китай; единайсетте милиона галона петрол, които “Ексон Валдез” изпусна в залива Принц Уилям; Салман Рушди беше осъден на смърт; Джейн Фонда, Майк Тайсън и Брус Спрингстийн се разведоха през същата година; епископалната църква нае на работа жена-свещеник; Полша призна правото на профсъюзите да стачкуват; “Вояджър” кацна на Нептун; земестресение в Сан Франциско разруши магистралите; а Русия, САЩ, Франция и Англия извършиха ядрени опити. Година като всички други. Факт е обаче, че началото на подема в използването на думата “криза” може да бъде установено с достатъчна прецизност и принадлежи на есента на 1989-а.И съвпадението му с падането на Берлинската стена е крайно подозрително. Последното се случи на 9 ноември същата година.
Хофман замълча и погледна Евънс многозначително. Изключително доволен от себе си. Евънс каза:
- Съжалявам, професоре. Не виждам връзката.
- И ние не я виждахме. Отначало мислехме, че няма връзка, а е обикновено съвпадение. Но не беше така. Падането на Берлинската стена маркира и края на Съветската империя. И края на Студената война, продължила половин век.
Ново мълчание. Нова доза доволство.
- Съжалявам – каза накрая Евънс. Тогава съм бил на тринайсет години и... - Сви рамене. – Не виждам накъде биете.
- Към идеята за социален контрол, Питър. Към желанието на всяка суверенна държава да упражнява контрол върху поведението на гражданите си, да ги държи в състояние на разумно покорство. Да карат колите си в дясната половина на платното – или в лявата, според случая. Да си плащат данъците. А ние, разбира се, знаем, че социалният контрол се осъществява най-добре чрез страх.
- Страх – повтори Евънс.
- Именно. Цели петдесет години западните нации държаха гражданите си в състояние на постоянен страх. Страх от другата страна. Страх от ядрена война. Комунистическата заплаха. Желязната завеса. Империята на злото. И в комунистическите страни беше същото, само че с обратен знак. Страх от нас. После, съвсем неочаквано, през есента на 1989-а, на всичко това се сложи край. То изчезна в небитието. Свърши. Падането на Берлинската стена създаде вакуум. Вакуум без страх. Природата не търпи вакуума. Нещо трябваше да го запълни.
Евънс се намръщи.
- Искате да кажете, че екологичните кризи са заели мястото на Студената война?
- Това показват данните. Разбира се, сега сиимаме радикалния фундаментализъм и 11-и септември, от които да се страхуваме, и те без съмнение са реални основания за страх,но не това имам предвид. Имам оредвид, че винаги е налице причина за страх. Причината може и да се променя с времето, но страхът винаги е с нас. Преди тероризма се страхувахме от замърсяването на околната среда. Преди това си имахме комунистическата заплаха. Въпросът е, че макар специфичната причина за страха ни да се променя, ние никога не оставаме без самия страх. Обществото ни е просмукано от страх, във всичките си аспекти. И това е перманентно състояние.
Размърда се на циментената пейка.
- Замисляли ли сте се някога колко удивителна всъщност е културата на западното общество? Индустриалните нации осигуряват на гражданите си безпрецедентна сигурност, здраве и удобства. Средната продължителност на живота се е увеличила с петдесет процента в сравнение с миналото столетие. И въпреки това съвременните хора живеят в унизителен страх. Страх ги е от непознати, от болести, от престъпността, от околната среда. Боят се от домовете, в които живеят, от храната,която ядат, от технологиията,която ги заобикаля. Изпадат в паника заради неша, които дри не могат да видят – микроби, химикали, хранителни добавки, замърсители. Станали са боязливи, нервни, неспокойни и депресирани. И още по-озадачаващо – убедени са, че природата на цялата планета се руши. Забележително! Също като при вещиците, и тук се касае за дълбоко вкоренена заблуда – глобална фантазия, достойна за Средновековието. Всичко отива по дяволите и ние трябва да живеем в страх. Удивително. Ще попитате как е било внушено това убеждение у всички? Защото макар да мислим, че живеем в различни страни – Франция, Германия, Япония, Щатите – ние всъщност обитаваме една и съща страна – Страната на страха. Как е постигнато това?
Евънс не каза нищо. Знаеше, че не е необходимо.
- Е, ше ви кажа как. Преди време – преди вашето време, Питър – гражданите на Запада вярваха, че държавите им се доминират от нещо, наречено “военнопромишлен комплекс”. През шейсетте Айзенхауер предупреди американците за съществуването му, а след две световни войни европейците много добре знаеха какво е това. Само че военноиндустриалния комплекс вече не е основната движеща сила на обществото. В действителност през последните петнайсет години ние се намираме под контрола на един съвсем нов комплекс, много по-могъщ и много по-хипнотичен. Аз го наричам политико-правно-медиен комплекс.ППМ. Иосновната му цел е да внушава на населението страх – под прикритието на стремеж към по-голяма сигурност.
- Сигурността е важно нещо.
- Моля ви. Западните нации са постигнали легендарна сигурност. Само че хората не мислят така – заради ППМ. А ППМ е могъщ и стабилен именно защото обединява толкова много от общесвените институции. Политиците се нуждаят от страха, за да контролират населението. Адвокатите имат нужда от опасността, за да водят дела и да правят пари. Медиите имат нужда от страшни истории, за си осигурят висок рейтинг. Взети заедно, тези три професии са толкова силни, че могат да си въртят бизнеса дори ако страхът е напълно безпочвен. Ако не се основава на никакви факти. "...

Източник, стр. 438-441.
Който иска да чете повече, да си купи книгата. Надявам се от издателството да погледнат на цитата с добро око, все пак това би могло да се приеме като форма на реклама...

Преди време четох книгата, от която е цитата, и все още съм под нейното влияние. Не харесвам особено автора, но съм впечатлена от написаното. Дори  да допуснем, че книгата е поръчкова, идеята за страха все още е актуална, поне за мен. През последните месеци се оказах между хора, наплашени и стресирани точно по описания начин. Не казвам, че са криви, аз самата се притеснявам от посочените рискове за здравето и живота на близките ми. Но се замислих – ние самите имаме ли полза да живеем в страх. Дали не пилеем твърде много енергия да се пазим, докато бихме могли просто да живеем. Много исках да споделя с вас тази книга – има доста кричен поглед върху климатичните промени. Не е задължително да се приема като абсолютната истина (въпреки многото научни източници на информация). Обаче на мен ми дойде добре – замислих се какво знам по обсъжданите теми, какво наистина знам, каква е логиката, и какво съм приела за дадено, без да се замислям особено. Да, логично звучи, но знаеш ли подробности, или си готов да ходиш по митинги само защото някой те е по(д)вел? Аз самата промених много ежедневието си с цел да не вредя на планетата, и точно затова съм впечатлена от една доста различна гледна точка. Тя просто ме кара да гледам вече на всичко критично, с едно наум. В не една книга страха е посочван за едната от двете основни и противоположни (поне, докато не навлезеш дълбоко) движещи сили – любов и страх. И страхът е това, което ни кара да постъпваме жестоко, да съсипваме живота си и този на другите, да ревнуваме, да правим войни, да заклеймяваме различните. Спирам дотук, че си изгъбих мисълта. Вие сте.
Никой не прави по-голяма грешка от този, който избира да не направи нищо, само защото може да направи малко.

Offline Deepinside

  • Administrator
  • Приор
  • *******
  • Posts: 1193
  • Алхимик
    • http://www.novosemeistvo.bg - Сайт за семейството в епохата на Водолея
Re: За живота в страх
« Reply #1 on: Февруари 17, 2009, 06:03:23 pm »
Именно Любовта премахва страха, но да обичаш истински не е достатъчно само желание - Любовта е за силни хора.
И има начини човек да подготвя съзнанието и телата си за тази Велика Сила. Друг е въпроса че разпространителите на страха не са заинтересовани хората повече да обичат. (но ние може да не се съобразяваме с тях!)  :love021:
Еarth turns to gold in the hands of the wise
- Rumi

_________________________________________
Истинската Алхимия

Offline Алиса в огледалния свят

  • Модератор-ученик
  • Друид
  • *****
  • Posts: 130
  • Gender: Female
Re: За живота в страх
« Reply #2 on: Февруари 17, 2009, 06:58:53 pm »
Именно Любовта премахва страха, но да обичаш истински не е достатъчно само желание - Любовта е за силни хора.

...удивително е как винаги успяваш да казваш нещата с толкова лекота  :star:


 — Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
   И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
   И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
   Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
   Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
   Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
   На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
   Отвява ви от сламки и от плява.
   Премила ви до бяла същина.
   Омесва ви до податлива мекост.
   И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

   Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

   Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
   Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
   Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
   Защото на любовта й стига любовта.

   Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."


   Халил Джубран ~ "Пророкът"
Добротворене.

Offline HardRockMum

  • hidden
  • Друид
  • ***
  • Posts: 174
  • Gender: Female
Re: За живота в страх
« Reply #3 on: Март 13, 2009, 03:19:41 pm »
Мисля, че си много права, Облаче.
От известно време ми се роят такива мисли в главата, още повече, че професионално съм заета с неща, свързани с опазването на климата. Много обсъждаме въпрости в офиса, и обяснението за страха ми идва много точно.
Така е. Прекалено се страхуваме и вманиачаваме. Страхуваме се да се усмихнем дори. А не трябва.(Специално за 11.09 съм повече от убедена, че беше за всяване на страх).
Ще си купя книгата и ще я прочета. Интересно звучи цитата.
Абе, този Майкъл Крайтън не беше ли някакъв режисьор? Много познато име ми се струва....

Offline сребърен облак

  • hidden
  • Друид
  • ***
  • Posts: 121
  • Gender: Female
    • http://community.webshots.com/user/slynchevo_momiche-date
Re: За живота в страх
« Reply #4 on: Март 13, 2009, 04:16:51 pm »
Накара ме да проверя. За жалост, починал е миналата година. Обаче колко неща е създал... много интересен човек ще да е бил.
Радвам се, че поне един човек разбра това, което исках да споделя... Апропо, ако не ти се купува книжката, мога да ти я заема :)
Никой не прави по-голяма грешка от този, който избира да не направи нищо, само защото може да направи малко.

Offline Hadderahh

  • ECOcentric
  • hidden
  • Приор
  • *****
  • Posts: 844
  • Gender: Female
Re: За живота в страх
« Reply #5 on: Март 31, 2009, 03:48:33 pm »

Абе, този Майкъл Крайтън не беше ли някакъв режисьор? Много познато име ми се струва....

Писател е, но много от книгите му са филмирани. Всичките му романи са такива едни конспирационни, например "Щамът Андромеда", "Конго", "Ген", "Джурасик Парк" и т.н.