НА ПОМОЩ - хомеопатия в психологията

[feather]

В тази тема няма да пиша за новите разбирания и тенденции в хомеопатията, има си книжки, и който има влечение към хомеопатията, сам ще се запознае. И изобщо – нямам намерение да наблягам на хомеопатията като метод за лечение. Повечето се интересуваме от ГНМ и знаем колко дълбоко се коренят причините за болестите. Ще се опитам съвсем опростенчески да обясня как да я открием и как тя действа, дори да не съзнаваме, че в психологията има много.. хомеопатия.:)) Може би ще помогне.., този подход и това разбиране да се ползват като превенция. Очаквам и Кристиян да се включи.

Ще започна с един много простичък пример.
Детето ви се катери по катерушките в парка, вие сте го предупредили за основните опасности, но не искате да го поставяте под пълен контрол. Макар повечето майки да постъпваме така, въпреки че не е особено възпитателно.
То все пак успява да падне и да се удари много лошо!
Виждала съм случаи, в които родителя казва – „е, какво толкова, раната не е голяма, ще мине”. Това си е чисто алопатичен подход – насочен в обратната на инцидента посока. Друг вариант – „аа, недей да плачеш, я виж там едно котенце” – този е съвсем извън оста на проблема, насочва вниманието на другаде. Правилният (хомеопатичен) подход е да утешиш детето, показвайки му, че разбираш колко много го боли и да му дадеш пример от своето детство.  Разбира се примерът трябва да е много точно премерен и аналогичен на неговия случай. В него се крие „потенцията”. Ако обрисувате пред детето някой наистина зловещ инцидент, то ще се уплаши толкова, че няма да смее повече да експериментира и ще подхожда със страх към всичко ново. Няма да свърши работа като пример и някоя „драскотина” – детето веднага ще си помисли „не ме разбира, защото неговото е нищо, в сравнение с моето”.

Има много примери, които могат да ни помогнат да се ориентираме как е по-добре да постъпваме и да бъдем полезни на децата си, да работим над себе си - с идеята за пълноценен контакт и дълбока връзка в семейството. Ще се радвам, ако има интерес към такъв подход и можем да обсъждаме някакви житейски случки.

[Евридик@]

Mултимодал, много ми е интересна темата!
Само дали те разбирам правилно - под хомеопатия в психологията имаш предвид, че подобните преживявания и емоции лекуват подобни преживявания и емоции?

[feather]

Точно така - травмата и шокът, които може да доведат до шини или да ни разболеят - и те имат нужда от хомеопатичен подход. Намирам, че в общуването помежду ни, в семеството и изобщо.., има много такива моменти, които ние интуитивно налучкваме.

Хомеопатията има холистичен подход - действа върху всички нива. Човешката, и особено детската психика, са много раними, а използвайки този подход можем да подпомогнем да не остават трайни следи. Всъщност тя (хомеопатията) е само един импулс, който връща равновесието и помага на организма да се самоизлекува.

[Меги]

Много интересен поглед!!! И логически издържан :) Определено намирам смисъл в него и именно в частта за избягване на шините! Ако едно събитие бъде преосмислено и разбрано от детето, би се получило като с детските болести - веднъж прекарани дават доживотен имунитет 

[сребърен облак]

Звучи много интересно! Дали и как може да се използва този подход при отбиване на кърмаче на възраст над 3 години? Притеснявам се, че може да възникне сериозен конфликт...

[LOVE & JOY]

Мулти, поздравления за изключително интересната тема! Разбрах, че по инстинкт действам хомеопатично, без да съм знаела.

[feather]

Облаче, доста труден въпрос. :)
Не върви да обясниш и да дадеш пример на тази възраст, но като за начало може да опиташ на първо време да мотивираш повече самостоятелност, за да започне отделянето на детския Аз от този на майката. Като по-малки децата нямат така ясно изразена собствена идентичност. Ако се чувства достъчно самостоятелно, детето само се отбива. При вас явно още е рано, така че не бързай.

Ако искаш, може да опиташ да дадеш пример с някое познато детенце, но само като констатация, без елемент на напътствие или недоволство.
Може да ти помогне и ако имаш идея каква своя нужда задоволява детето по този начин. Не мисля, че в основата е самото мляко.

LOVE & JOY, аз точно по този повод се сетих, че методът може да работи за почти всичко - понеже се улавям, че често го правя съвсем инстинктивно. А напоследък целенасочено го използвам, когато се чудя как да постъпя.

[Hadderahh]

Звучи много интересно! Дали и как може да се използва този подход при отбиване на кърмаче на възраст над 3 години? Притеснявам се, че може да възникне сериозен конфликт...

Честно да ти кажа и мен такива мисли ме тормозят. Дали това продължително кърмене не привързва децата към нас повече, отколкото е необходимо за възрастта им. Т.е. децата се раждат, за да се отделят от майката постепенно - първо, когато се родят се отделят от матката и пъпната връв, после като пропълзят и проходят се отделят от майчините ръце, а с кърменето какво се случва? Все трябва да има такъв момент и при кърменето. Но ако кажа, че това е моментът, когато детето изцяло се захрани, дали няма да ме подгоните с пръчки?

[LOVE & JOY]

Но ако кажа, че това е моментът, когато детето изцяло се захрани, дали няма да ме подгоните с пръчки?

Само влизам да те поздравя, че задаваш логични въпроси, а не цитираш сляпо СЗО, ЛЛЛ и т.н.

[feather]

Hadderahh, то за препоръчтелно може да се възприеме, но нали идеята е да стане без да се травмира детето. За да не се е отказало само, значи има някаква причина.

[valko]

Много хубава тема! Аз също се улавям, че действам "хомеопатично", особено ако детето е силно разстроено, че не може да направи нещо. Наистина прави чудеса. Винаги съм подозирала, че "можеш, как да не можеш!" не върши никаква работа. Не за друго, ами защото си спомням, че при мен като дете, не вършеше:)

[Hadderahh]

Само влизам да те поздравя, че задаваш логични въпроси, а не цитираш сляпо СЗО, ЛЛЛ и т.н.

Ахъм, ама късно ми идват тия мисли. Щото както сме го подкарали и ние, ще се влачим до училище така (пу-пу).

Hadderahh, то за препоръчтелно може да се възприеме, но нали идеята е да стане без да се травмира детето. За да не се е отказало само, значи има някаква причина.

Мулти, именно - едно дете около годинка - годинка и няколко месеца (в зависимост как е напреднало с яденето на твърда храна) не страда така, ако го отбиеш тогава, вместо на 1.5-2-3 и т.н. години. При нас имахме един период точно тогава (дали не беше и малко преди годинката), когато изобщо не проявяваше интерес към гърдата. Може би това е бил моментът кой знае? Може би тогава е било готово и си е показало, милото, ама на... кой ти слуша детето, нали има СЗО, ЛЛЛ, Атачмънт перънтинг и ... индиански вождове.

[feather]

Така е, няма рецепта, която е универсална и е подходяща за всяко дете, както се препоръчва от разните теории, СЗО, ЛЛЛ и пр.
Всяко дете носи неговата индивидуалност си, а майките е хубаво да вярват повече на интуицията си и да познават добре детето, за да могат да разчетат знаците (които то със сигурност дава), за да не пропуснат момента. :)

[Deepinside]

... индиански вождове.