Author Topic: Лечение на диабета  (Read 3854 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Deepinside

  • Administrator
  • Приор
  • *****
  • Posts: 1193
  • Алхимик
    • http://www.novosemeistvo.bg - Сайт за семейството в епохата на Водолея
Лечение на диабета
« on: Февруари 19, 2009, 03:02:09 pm »
Според Рудолф Щайнер причина за диабета е слабост на Аза, и оттам трудност с усвояването на захарта. Като метод на лечение - маслени бани - примерно вана в която има извлек от сок на розмарин. (Предполагам, че аромотерапевтична вана с няколко капки розмариново етерично масло също може да е ценна)
 

 за усилване на Аза може да са ценни медитативни упражнения и методи усилващи волята - примерно - концентрация на палеца на ръката сутрин.


Quote
Човешкият организъм развива дейности през всички негови членове, които дейности могат да имат техни те импулси само в самия него. . . Това, което той приема отвън, трябва да бъде или само повод да развие една дейност, или то трябва да действува в тялото така, че чуждата дейност да не се различава от една вътрешна дейност на тялото, щом проникне в него.  

Необходимата на човека храна съдържа например въглехидрати. Тези въглехидрати са отчасти подобни на скорбялата. Като такива те са ве- щества, които развиват тяхната дейност в растението. В човешкото тяло те достигат в състоянието, което могат да постигнат в растението. В това състояние скорбялата е едно чуждо тяло.  

Човешкият организъм не развива никаква дейност, която да се намира в посоката на това, което скорбялата може да развие като дейност в със- тоянието, в което тя достига в тялото на човека. Това например, което се развива в човешкия черен дроб като вещество подобно на скорбялата (гликоген), е нещо различно от растителната скорбяла. Напротив гроздовата захар е едно вещество, което възбужда дейности, които са от също естество както дейностите на човешкия организъм. Ето защо скорбялата не може да остане в човешкия организъм като скорбяла. Ако трябва да развие едно действие, което играе роля в тялото, тя трябва да бъде пре- образена,  изменена. В устната кухина тя е проникната от птиалина и се превръща в захар.  

Белтъкът и мазнината не са изменени от птиалина. Те влизат първо като чужди вещества в стомаха. В стомаха белтъчните вещества са преобразени от отделяния от него пепсин така, че продуктите на разгражда нето стигат до пептони. Това са вещества, чиито дейностни импулси съвпадат с такива на тялото. Напротив мазнината остава непроменена също и в стомаха. Тя бива изменена първо от отделителния продукт на панкреатичната жлеза така, че се раждат вещества, които от мъртвия организъм се получават като глицерин и мастни киселини. Но превръщането на скорбялата в захар става през целия храносмилателен процес. Едно пре- връщане на скорбялата става също чрез стомашния сок, ако това превръщане не е станало чрез птиалина. Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм. В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън. Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм. Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм. Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система. Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието - в областта на азовия организъм - когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност. В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във глава 2, имаме първо работа с астралното тяло. Астралното тяло е в действие там, където в стомаха скорбялата е превърната в захар.  

Човек може да бъде съзнателен само чрез това, което действува в неговия азов организъм така, че този организъм не е заглушен или смущаван от нищо, така че той може да разгърне напълно своята дейност. Такъв е случаят в областта, където се развиват действията на птиалина. В областта на действията на пепсина астралното тяло заглушава азовия органи- зъм. Дейността на Аза потъва под астралната.  

Следователно в областта на материалното можем да проследим азовия организъм по присъствието на захарта. Там, където има захар, там е и азовият организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото. Но захарта се явява като продукт на отделяне то при diabetes mellitus. В този случай имаме работа с едно действие на азовия организъм в човешкия организъм в една такава форма, че този азов организъм действува разруша- ващо. Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия организъм, констатираме, че той се потопява в астралния орга- низъм. Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия орга- низъм. Там тя предизвиква вкуса на сладкото. Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния. Обаче захар съществува също и в кръвта. Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тя- ло, тя носи през това тяло азовия организъм. Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия орга- низъм. В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло. Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си. Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар. Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма.  

При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава,  когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, ко- йто прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно. И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия организъм. При diabetes mellitus положението е такова, че при потопяването си в астралната и етерна област азовият организъм е така отслабнат, че не може вече да проявява своето действие в захарното вещество. Тогава чрез астралната и етерната област със захарта става онова, което би трябвало да стане с нея чрез азовия организъм.  

Всичко, което изтръгва азовия организъм от упражняваното действие в дейността на тялото, поощрява захарната болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; нас- ледствено обременение, което възприпятствува едно нормално включване на азовия организъм в общия човешки организъм. Всичко това е свързано същевременно с факта, че в организма на главата стават такива процеси, които всъщност би трябвало да бъдат процеси успоредни на духовно-душевната дейност, които обаче падат вън от тази успоредност поради това, че тази дейност протича прекалено бързо и прекалено бав- но. Нервната система мисли така да се каже самостоятелно, наред с мислещия човек. Но това е една дейност, която нервната система би трябвало да изпълнява само през време на сън.  

При човека болен от диабет в дълбочините на организма протича един вид сън успоредно с будното състояние. Ето защо в течение на захарната болест става едно израждане на нервното вещество. Това е едно пос- ледствие на недостатъчното действие на азовия организъм.  

Едно друго явление, което съпровожда захарната болест, е образуването на фурункули (циреи) при диабетиците. Фурункулни образования се раждат чрез едно превишаване в дейността на етерното тяло. Азовият организъм не е в състояние да действува там, където трябва да дейст- вува. Астралната дейност не може да се развие, защото именно на едно такова място тя има сила само в хармония с азовия организъм. Послед- ствието е едно прекалено голямо действие на етерното тяло, което се проявява в образуването на фурункули.  

Във всичко това виждаме, как може да се предизвика един процес на излечение само тогава, когато сме в състояние да подсилим азовия организъм при диабетика.  

ще се занимаем с неща, насочени към такова разглеждане на човека, в което разглеждане да е заложено нещо подобно на указание за лечебен процес. Сред прачовечеството това е било обособено в много силна степен. В момента, в който пра човекът е виждал нещо абнормно в човека, то веднага е бил насочван към лечебния процес. Това са неща, загубени за модерното човечество. По този начин чрез интуиция в много по-слаба степен модерният човек може да постигне например онова, което древния човек е постигал чрез инстинкт. Ала това е развитието: от инстинкта, през интелектуали- зма към интуицията. Към нещата, които най-много страдат от голото интелектуалистично развитие, трябва да причислим именно физиологи-ята и медицината. Те най-лошо виреят в атмосферата на интелектуализма. Защото виждате ли, да вземем един конкретен случай: да вземем например диабетика. Какво всъщност представлява диабетика със своето абнормно развитие? Правилен възглед за диабета можем да постиг-нем само ако знаем, че тук става дума за едни слаб Аз, за слабо азово устройство, което не е в състояние да овладее целия процес на образуване на захар. Необходимо е само, това, което имаме пред себе си, да го разтълкуваме по правилен начин. Би било напълно погрешно, ако вярвахме, че тъй като бива отделена захар, то налице е един твърде силен Аз. Не, това е един твърде слаб Аз, защото тук се е оформил един Аз, който не взема достатъчно участие в органичния процес, та по съответния начин да пропие организма със захар. Това е, което имаме налице. С това е свързано всичко онова, което може да действува благоприятно върху захарната болест. Наистина ние можем да наблюдаваме един пър-ви белег на настъпване на захарна болест още тогава, когато някой едновременно яде твърде много сладки неща и след това пие алкохол, един първи белег, който разбира се след това може да премине, но който показва, как поради обстоятелството, че в този случай Азът бива отсла-бен и не е в състояние да овладее този процес, който всъщност трябва да се осъществи, поради това бива предизвикан процеса на изхвърляне на захарта. След това става дума за следното, да хвърлим поглед на всичко онова, което може да е налице тук, при което стигаме до едно понятие, което досега слабо е било споменавано в тези разглеждания, но което фигурира в много от листчетата с въпроси и с което ще се занимаем поточно през останалото ни лекционно време. Вие ще видите, че всичко, което фигурира в листчетата с въпроси, ще бъде разгледано, но за целта е необходимо да бъде извършена съответната подготовка. Тук достигаме до понятието наследствена обремененост, която именно при диабета играе важна роля.
Трябва да бъде казано, че именно това наследствено обременяване въз-действува върху слабия Аз. Винаги можем да установим връзката между един слаб Аз, или, можем също така да кажем, между един Аз, който не функционира с всичките си силови комплекси и онова, което създава предразположението за наследствена обремененост. Защото, ако всички ние бяхме предразположени към наследствена обремененост, то ние всички бихме страдали от тази наследствена обремененост. Това, че не всички ние страдаме от наследствена обремененост, се дължи най-вече на обстоятелството, че по-слабо страдат от наследствена обремененост тези хора, които имат един добре функциониращ Аз. След като, обаче не бива да се пропуска, че при диабета в силна степен са налице психични причини, и че вълненията, през които човек преминава, ако е лесно въз- будим, могат да бъдат в силна степен свързани с възникването на диа- бета. Защо това е така?
Азът е слаб, и тъй като е слаб, той ограничава себе си да функционира повече в периферията на организма, и чрез мозъка да развива един силен интелектуализъм.
Но този Аз не е в състояние да проникне по-дълбоко в организма, където се осъществява същинската обработка на белтъка, онази преработка на растителния белтък до животински белтък. Ето там дейността на Аза не достига. Затова пък в толкова по-силна степен в тази област, в които не нахлува Азът, започва да действува астралното тяло. Защото дейността на астралното тяло е най-активната там, където - бих желал да кажа - между храносмилането, кръвотворението и дишането в човека протичат процеси на средното устройство. Поради отпуснатостта на Аза, този процес на средното устройство била предоставен сам на себе си. Тогава той започва да разгръща най-различни, своенравни, свързани не с целия човек, но с централния човек процеси. И можем да кажем, че предразположението за диабет е налице тогава, когато Азът изключи себе си от вътрешните процеси. Само че тези вътрешни процеси, и по-точно вътрешните отделителни процеси, от своя страна са силно свързани с фор-мирането на душевността, с формирането на чувствата. До като Азът се занимава най-вече с мозъка, не осигурена от Аза остава цялата онази дейност, която е отделителна, и по-точно която е едно осцилираща, циркулираща дейност. С това е свързано обстоятелството, че човек губи контрол върху определени психически влияния, проявяващи себе си като емоционални влияния. По каква причина оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо? Ние оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо, тъй като сме в състояние да изпра-тим разума си в областта на нашите черва, тъй като наистина сме в състояние да оставим не просто само в мозъка, но да ангажираме целия чо- век. Но ние не можем да сторим това, когато размишляваме. Ако се занимаваме едностранчиво интелектуалистично, изхождайки от нашия мозък, тогава вътрешността на човека извършва свое собствено движение. Човекът е така предразположен, че размишлява особено активно над вълненията и последицата от това е, че тези вълнения, също така интелектуално, тези вълнения предизвикват своите органични процеси, дока-то те всъщност би трябвало да извършат нещо друго; те би трябвало да предизвикат своите органични процеси не като вълнения, въздействуващи върху чувствата, но първоначално те би трябвало да бъдат проникнати от интелекта, би трябвало, първоначално смекчени от разума, да въздействуват върху вътрешността на човека.
Сега става дума за следното, при подобно да си изясним, какво всъщност имаме пред себе си. Пред себе си имаме една отпуснатост на Аза. В човека Азът е сроден с най-извънземното, въздействуващо върху човека, т.е. с това, което спрямо Земята е разположено най-силно периферно. Всъщност всичко онова, което действува в нашия Аз, достига до нас от области, силно отдалечени от Земята. Ето защо трябва да опитаме, да опознаем онези процеси, които са сродни с процесите, имащи нещо общо с нашия Аз, и които са сродни с него от областта на извън човешкото, така че да бъдем в състояние да преместим Аза в една сфера, от която Азът в известен смисъл да се научи да взима участие в извънземното, както би трябвало да бъде. Но в земното е заложен същия онзи процес, изхождащ от извънземното, чрез който Азът бива подтикнат да работи в своето вътрешно устройство, в своето централно устройство, и който процес е разположен там, където същият този извън земен еле-мент подтиква Земята, минералната Земя или растителната Земя, да образува етерични масла, да образува изобщо масла. Това е пътя, по който трябва да тръгнем.
Тъй както човешкият Аз работи над окото, където подобно като в един изтласкан напред залив влиза в непосредствена връзка с външния свят, ето така трябва да свържем Аза с процеса на маслообразуване.
Това ние можем да постигнем най-добре, ако опитаме да емулсираме фино маслото във вода и да лекуваме човека с маслени бани. Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по който може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест.

***

Винаги, когато наблюдавате склонност към възпаления, Вие ще открие те, че е необходимо да подсилите азовата дейност в човека, така че тази азова дейност просто правилно да включва себе си в своя фантом, в своя скелет, защото скелетът няма да се разпадне, ако Азът е включен по правилен начин.
И сега можем да предизвикаме съществено засилване на тази азова дейност, вграждаща себе си много добре в този скелет, ако например предпишем на човека да прави бани, в които да прибавим много фино разреден сок от розмарин, сока от листата на розмарин. Тази стимула- ция, идваща от периферията чрез сока от розмарин, представлява нещо, при което Азът може да функционира в това, което навлиза в човека под формата на фино разредения сок от розмарин. При това възникват много странни неща.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм. Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътре- шният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното. Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиоло-гия на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на то-ва, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че вън- шният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разберете правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
След като имате кожата с нейните пори и с всички онези процеси, разиграващи се на местата на връзката с порите (вж. рис.27) и ако в банята, в която поставите човека, са фино разпределени капчиците розмарин, тогава Вие лесно ще видите, че тук между кожата и между фино разпреде-лените капчици розмарин възниква взаимодействие, ако мога така да на-река - тук бива предизвикано нещо подобно; тук бива предизвика но едно възбуждане на сетивния процес. Този възбуждащ сетивен процес въздействува върху човешкия Аз, като повлиява включването му в него-вия скелет. И още тук можем вече да видим, че ако всичко това бъде направено правилно - разбира се приложено навреме, не когато вече е късно - че ако например подсилите кожата на главата с този възбуждащ процес на фино разпределените в течността капчици розмарин, Вие вече бихте могли да се преборите с такъв един периферен процес като косопада. Необходимо е само това да бъде направено по правилен начин. И така, тук нещо въздействува на повърхността, в периферията на човешкия организъм.

« Last Edit: Декември 07, 2009, 12:06:24 am by Deepinside »
Еarth turns to gold in the hands of the wise
- Rumi

_________________________________________
Истинската Алхимия

Offline Андреана

  • Старши Друид
  • ****
  • Posts: 374
  • Gender: Female
  • Земята не принадлежи на хората. Те й принадлежат
Re: Лечение на диабета
« Reply #1 on: Декември 06, 2009, 07:13:48 pm »
Тази коварна болест отне живота на моя приятелка и съученичка, а бе само на 17 години. Все си мисля, че тази болест се предизвиква от страх и уплаха. Надявам се учените да открият лек за нея.  :cray: 
С годините навярно променена,отхвърляна,отчаяна,сломена, и весела и тъжна,мълчалива,безкруполна,надменна,горделива,достъпна в мигове на доверчивост,неузнаваема във своята свенливост,това съм аз-човекът и жената,за себе си безкрайно непозната.

Offline Christian

  • 1
  • Старши Друид
  • ****
  • Posts: 473
Re: Лечение на диабета
« Reply #2 on: Март 27, 2010, 01:01:55 pm »
Не само си мислиш,а е точно така.
Конфликт на "страх от  нещо и в сьщото време силен респект кьм него".
Много чести случаи на деца с тежьк,остьр диабет са на деспотични родители.
ПравИ непоискано добро.