Пробиване на уши

[feather]

От известно време ме мъчи една дилема, затова ще се радвам на съветите и мненията ви. Дъщеря ми иска да и се пробиват ушите, за да носи обици. Тези с клипсите нямат толкова голямо разнообразие, а и не стоят по същия начин – не я устройват. :)

Моите ходих като ученичка да ми ги пробиват с пистолет. Но честно казано малко се притесявам да не и засегнат някоя точка - на ушната мида има много (които съответстват на органите в тялото). Масово тези процедури се правят или от лекар или от козметик, което дава възможност точно така да се случи.

Досега беше лесно, защото тя има страх от игли или по-скоро от болка. Но с възрастта явно го е надраснала и напоследък е доста настоятелна. Мога да се напъна да обяснявам защо не е хубаво да се пробиват ушите и колко риск има в този чисто суетен акт. Но се опасявам, че като навлезе в пубертета (което никак не е далече) всичките ми опити да за здравословен живот, както и тия да я опазя от грешки, може да се срутят. Затова обмислям и компромисен вариант – да потърся някой специалист, за който ще съм сигурна, че няма да направи беля. И да бъда до нея! :)

По този повод се замислих дали няма да мога да намеря някой китаец, или от тия дето практикуват иглотерапия...

Някакви идеи? И изобщо - какво мислите за пробиването на уши?

[сребърен облак]

Моето мнение е, че човек трябва да е достатъчно голям, за да прецени, че наистина иска да си продупче ушите. Дупките на ушите на майка ми са доста разширени от годините носене на обици, не искам това да се случи и на дъщерите ми. Продупчихме ушите на голямата ми дъщеря, като беше на 5, и имаше непреодолимо желание за това. Въпреки това повече от половин година ревеше да и сваля обиците, че я болели ушите... явно мотивацията не е била достатъчна.
А дали да се дупчат ушите - и аз мисля, че като стане труден отпора, и доводите и разговорите не помагат, трябва да кандисаш. Всеки живее своя живот, и по-добре заедно, отколкото един срещу друг.

Иначе идеята ти да намериш чоек, който се занимава с иглотерапия за дупчене на ушите е чудесна. Дори ми се върти  вглавата един медицински център във варна, където преди 5 години МАЙ имаше и двата надписа на една и съща врата - "иглотерапия" и "пробиване на уши". Съответно мисля, че трябва да търсиш "алтернативен" медицински център. Обещавам и аз така да направя, ако се наложи.
А ако не намериш - иди при специалист да маркира точки, и после при друг да продупчи на правилните места. Ама ако не уцели ъгъла, няма да има полза, мисля.

[feather]

Дори ми се върти  вглавата един медицински център във варна, където преди 5 години МАЙ имаше и двата надписа на една и съща врата - "иглотерапия" и "пробиване на уши". Съответно мисля, че трябва да търсиш "алтернативен" медицински център. Обещавам и аз така да направя, ако се наложи.
А ако не намериш - иди при специалист да маркира точки, и после при друг да продупчи на правилните места. Ама ако не уцели ъгъла, няма да има полза, мисля.

За Варна и аз попаднах в нета, но за София още дрънчи на кухо. :) В центровете лекуват, не съм попадала на някой с такава услуга...
Ако не намеря до лятото - пристигаме във Варна. :))

А дъщеря ти имаше ли някакви проблеми след пробиването на ушите? Или просто е била много болезнена процедурата и после дълго и е държало влага. Половин година е много, по спомени за 2-3 седмици са напълно зарастнали. Моята както не търпи на болка, дали да не я събера с твоята - най-бързо ще се откаже след описанието на изпитания ужас. ;)

При нас лошото е, че аз самата съм с пробити уши. Как да убедя детето, че е опасно и вредно.. Че съм била млада и глупава и не е имало кой да ми даде съвет.., май няма да прозвучи убедително.
Отлагаме го във времето, с обяснението, че търся специалист. Но докога ли..?

[Ярка птица]

   И аз съм мислила за това. Определено ще потърсим услугите на иглотерапевт, когато се наложи.
Моята дреболинка знае, че като стане "голяма кака", тогава ще ги пробием, но ще се опитвам да го
отлагам, защото болките, които аз и сестра ми преживяхме, особено тя, бяха адски. И двете много
искахме, бяхме на по 12 и 9 години, в един ден ни ги пробиха, но имахме страхотни рани, а на сестра
ми ушите просто се разпадаха. Поуплаших ли ви? Не знам зашо се получи, но аз до ден днешен
не мога да нося друго, освен халки и то златни - всичко друго е за няколко часа и се подувам. На
сестра ми периодично и зарастват и пак се появяват, но носи обеци без проблем вече. Тогава лекар
ни каза, че очевидно сме избързали и трябва да махнем обеците, докато не се оправят нещата от само
себе си. Абе, с две думи, не бързайте. ;)

[Hadderahh]

На мен са ми пробивали ушите с онази извита голяма игла. Толкова пичовски се държах, че дори не разбрах какво става. Не гъкнах.
Мулти, отново прекрасна тема, от която ще намажа и аз на по-късен етап. Да не говорим, че малката вече има цели 3 комплекта обици - все подаръци и рано или късно ще се светне, че черешките не са истински обици :)

[Майя]

хъммм моите уши ми ги пробиха по мое желание някъде към 2-3 клас може би /не си спомням точно/ с някаква голяма губерка. спомням си, че много ме болеше после и се бяха възпалили за доста време...

години по-късно, когато бях някъде на 16 години лично аз пробих ушите на моя приятелка с голяма игла от шевна машина    още помня онзи момент    ... първо и промих ушичките с ракията на татко    после с химикал отбелязах къде да са дупките - по средата и на най-естетичното място    и после обгорих иглата и ги пробих. след това я намазах с гентамицин или нещо подобно и и сложих златните обеци, които си беше купила  ... майка и, която беше медицинска сестра, не можеше да повярва че тя ми е разрешила на мен, а на нея не и даваше да я доближи    приятелката ми, доколкото знам, нямаше никакви проблеми с болки и възпаления след това. все още се гордея със себе си 

и доскоро - децата докато си сменяха зъбите - когато им се разклатеше зъб, все аз ги лъжех и им ги вадех - и на моите двете, и на двамата ми племенника, и на децата на приятелките ми     кой знае каква съм била в минал живот 

[Бенджи]

А за повече от една дупка на ухото какво ще кажете?

Аз имам на ушите три, но бяха + две, които, незнайно защо, се възпалиха и се затвориха...
Преди време си пробих и на носа, но също не успях да устискам, възпали се и се наложи да махна обецата, за да зарасне...
Сега пак съм се навила да си дупча още...
Знам, че е опасно да не се засегнат важни точки, но ми харесва и винаги съм искала да имам повече обеци.

пп: Дъщеря ми още не е проявила желание и няма дупки на ушите, смятам, че това се прави когато самото дете реши, че иска и е готово затова. Иначе и тя има два -три комплекта златни обеци от мераклийки -баби.