Без милосърдието законът показва, че лошите последствия непременно ще се повърнат назад. Законът е верен. Туй, което наричаме орисница, всякога ще се повърне. Престанеш ли да се ръководиш от милосърдието, непременно тази лоша ористница, съдбата, ще се повърне. Тя е жива, и щом се повърне тази орисница, тогава ученика не може да бъде вече ученик. Сърцето на ученика трябва да бъде непременно обсебено от милосърдието. Той трябва да бъде милостив. Може да го направите или не, трябва да бъдете. И тъй милосърдието, когато е развито, френологически се изразява на предната част на главата, на челото. Ако нямате милосърдие, предната част на главата е сплесната. Всеки от вас може да придобие милосърдието. Туй милосърдие може в човешката душа да расте и да се развива, както всяка друга добродетел. И ученика е длъжен да култивира милосърдието. Туй милосърдие като премахне тази лоша орисница, ще премахне лошите условия, и ще му съсдаде благоприятни, при които той ще бъде един отличен ученик. Ако вие сте неразположени духом, можете ли да учите? За да учиш, трябва да имаш най-доброто разположение на духа. Само при добро разположение можеш да се учиш; само при едно добро духовно настроение можеш да може да мислиш за най-великите въпроси, да възприемаш най-великите мисли, да разглеждаш великия космос, който Господ е създал. Изгубиш ли това разположение тогава божествените лъчи не могат да проникнат в съзнанието, всичко се затваря. И когато човек остава в тъмнина, съзнанието, всичко остава в бездействие, нищо не ни интересува и най-после и ние заспим.
Сега, аз искам да турите като добра основа милосърдието, няма да се повръщам да говоря пак за него. Други ще говорят за милосърдието: скърбите, страданията, нещастията, неволите, всичко туй ще ви говори все за милосърдието. И всичко, което сега съществува в света, тази дисхармония показва, че милосърдието не е обсебило човешкото сърце. Туй милосърдие е потребно и необходимо за правилния вървеж във школата.
Милосърдието насърчава човека, дава му възможност да изправи грешките си. Няма грешка в живота на човека, която да не може да се изправя. Милосърдието дава възможност на човека да изправи грешките си и да върви напред, да постигне своите добри желания.
Любовта винаги носи след себе си омраза: ако обичаш Доброто, ще мразиш злото; ако обичаш злото, ще мразиш Доброто. Следователно Любовта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на хората, ако не е придружена с постоянно отбягване на нейната противоположност. Тогава кой ще спаси света? Ангелът на Любовта, придружен от Ангелът на Милосърдието. Само в Милосърдието няма сянка, само в Божественото Милосърдие няма раздвояване. Трябва да се учим на закона на Милосърдието.
Милосърдието на човека седи в разумността, върху една основа на разумност. Човек не може да бъде милосърд, който не е разумен. Милосърдието е основано на разумния живот. Само разумният човек може да бъде милосърд. Следователно, ако ние не развиваме разумността, не можем да бъдем милосърдни. Ако не развиваме своята разумност, ако не развиваме милосърдието, не можем да развием Божествената Любов. След като развиеш разумния живот, милосърдието към ближните, тогава ще дойде хилядолистникът. Тук е Божествената Любов. Този е върхът на главата. То е най-високият връх в човешкия живот.
