Аз мисля, че има много недоразумения около метода. valko, цитатът който си дала действително не звучи добре, изваден от контекста. Монтесори тук има предвид всичките онези измислени от възрастните игри и играчки, с които те (възрастните) са решили, че децата трябва да играят. Също така тя има предвид най-вероятно "игрите", които не предполагат концентрация. Според нея децата "играят" като подражават света на възрастните. Т.е. за тях игра могат да бъдат всички домакински задължения. Неслучайно децата непрекъснато искат да помагат - да бършат прах, да мият пода, да поливат цветя, да простират и т.н. За съжаление не им даваме тази възможност, за да не разлеят повече или да изцапат. А въпросът е в процеса, не в резултата.
Колкото до материалите - основният смисъл да има такива материали е, че просто комерсиалните играчки не дават на децата, това, което наистина им е интересно. Най-важното - че децата учат различни неща с няколко сетива и задължително с ръката. Съвсем различно е да можеш да пипнеш нещото, да го почустваш меко ли е твърдо ли е, да го помиришеш, да го чуеш и т.н. Децата не могат просто да наизустят разни неща, те трябва да могат да ги пипнат, да си ги представят, да ги визуализират, за да ги разберат (много възрастн също, например). Пример за по-големи деца - вместо да обясняваш на детето какво е езеро, какво е остров, полуостров и т.н. и да му показваш картинки, има далеч по-интересен материал - релефни формички. Тези формички се пълнят с вода и децата си умират да си играят с тях.
Ето ги:
Когато нареждаш пъзел - отделните парченца не са подредени без всякакъв смисъл, а са отделните части на даденото нещо:
Ето затова има толкова материали - не защото е "твърде обучително и неестествено", а защото целта е да могат да пипнат, видят, чуят, помиришат. А такива модели просто не се продават в детските магазини.
Основното недоразумение, обаче, е свързано с фантазията и творчеството. В днешни дни тези думи са почти синоними. Но Монтесори е влагала съвсем различен смисъл и е правила разлика между фантазия и креативност, а и на италиански самите думи имат други нюанси. Под фантазия тя е имала предвид нещо, над което не можеш да се съсредоточиш. Докато креативността - да изработиш нещо ново. Тя е смятала, че способността да създадеш нещо ново идва от познаването и разбирането как на практика се случват и работят нещата. Монтесори много силно провокира въображението на децата - как иначе без въображение могат да разберат какво е вселена, какво е космос и т.н. Единственото, което прави е да им създаде реалистични модели, за да могат най-добре да си ги представят.
Понеже се изразявам трудо в по-късните часове, по ми е лесно пак пример да дам. Има една типична игра на рожденни дни. Слага се в средата една запалена свещ - това е слънцето. Детето - рожденник държи в себе си топка - глобус и обикаля в кръг около слънцето. В този кръг има наредени снимки от изминалата година и всички ги разглеждат и коментират. Обикалянето на детето около свещта илюстрира как земята се завърта около него и е минала 1 година.
Та... такива ми ти работи. Не знам разбрахте ли ме или не.
