|
богата
|
 |
« Отговор #1 -: Декември 29, 2009, 01:53:55 » |
|
Шивани, много е интересна статията във вестник Сега, много по-различна!
"Протестите на природозащитни организации срещу готвените законови промени
остават напълно незабелязани,
а междувременно предложенията за отпадане на забраните вървят по каналния ред към гласуване в пленарна зала. Каква ще бъде съдбата на тези предложения, зависи от фината съвест и компетентност на депутатите. Но по-добре да не се надяваме на това, защото по информация на присъстващи в комисията, народните избраници гласуват, признавайки, че не са чували за ГМО. Интересно е кои са онези компетентни депутати, които са задействали така бързо разрешаването на генетичните култури у нас. Защо ли малкото запознати с този въпрос на държавна длъжност хора подкрепят разпространението на генетично изменени култури? Може би те са най-големите радетели на "прогреса". Случайностите са случайни, но поредицата от случайности не е случайна.
Не от вчера политиката е основно средство за постигане на икономически цели. Така че е съвсем обяснимо мултинационалните компании, които произвеждат генно-модифицирани семена, да оказват натиск върху институциите. Тяхната работа обаче е да му устояват в името на обществените интереси. Още повече, че в европейското законодателство ясно е формулирано правото на отделните страни членки да забранят или да допуснат засаждането на генно изменени култури на своята територия (според природозащитни организации в момента в ЕК тече дебат за промяна на въпросната директива, затова те настояват България да не бърза със законодателството си - б.ред.). В Германия, Франция, Австрия, Люксембург, Унгария и Гърция царевичният хибрид МОN 810 е забранен, в Ирландия и Италия трансгенните организми са напълно забранени, а България е на път да установи изцяло либерален режим. Въпросът за ГМО е с национално значение, защото се отнася до здравето на българите за поколения напред и за шанса на българската продукция изобщо да намери място на световния пазар. Да не говорим за екологичните измерения на проблема.
Все повече общини в Европа се обявяват за свободни от ГМО.
В отделните държави вземат превес последователно ту привържениците на генно-модифицираните култури, ту противниците. Но по-информираните нации са запознати с безспорната опасност, която крият. Малко е странно защо у нас темата не вълнува учени, химици, медици, генетици и въобще специалисти. Тяхна е задачата да говорят публично, че при генните експерименти последствията за почвата и организмите в хранителната верига са необратими. Защо мълчи БАН?
Едва ли резкият завой на България по въпроса за освобождаване на ГМО е случаен.
Конспиративното мислене отвежда до мисълта, че цялата инициатива тръгва от някой, който е наясно, че в тази страна няма да срещне съпротива по прокарване на законодателни промени. Но дори и конспиративно, мисленето е по-добър вариант от безразличието. А като говорим за безразличие, колко хора забелязват ежегодното изнасяните от еколозите резултати за наличие на ГМО във фураж, вафли, соеви продукти, царевичен хляб, колбаси? Нормативните изисквания за етикиране на храните с над 0.9% ГМО не се спазват, т.е. като се установят, дори не се санкционират. Кога узря толкова безхаберието ни, че да остане само някой да дойде и обере плодовете му. Някак естествено порасна непукизмът ни дотолкова, че освен гореспоменатите еколози, които "занимават" земеделски производители с тези въпроси, никой не се интересува, че в България скоро ще бъде разрешено отглеждането на генно-инженирани култури. И защо този въпрос не предизвиква и наполовина от обществения дебат по въпроса за акциза на алкохола?
Следващите поколения ще бъдат по-информирани и по-заинтересовани, защото ще бъдат засегнати от последствията. Какво ще кажем, когато попитат: "Къде бяхте вие тогава?" Ще отговорим така, както си беше - дремехме пред телевизорите."
|
