Artemida
Бард
 Неактивен
Публикации: 56
|
 |
« Отговор #1 -: Октомври 15, 2008, 07:45:51 » |
|
Колко жалко, че живеем във време, в което духовните ни очи са затворени и трябва да развиваме разсъдъчното мислене. Ех, ако можеше да видим само една част от това, което е видял Дарий Велики....
ЛЕГЕНДА ЗА ДАРИЙ ВЕЛИКИ
Веднъж Дарий Велики, този същият, за който вие знаете по разказите на гръцките историци, се замислил за това време, когато неговото царство ще загине и могъществото на персите ще бъде сломено.
Той извикал началника на колегията на маговете и му изказал в откровена беседа своите мисли. Старецът погледнал одобрително и, знаейки благочестието на царя, неговата сила и мъдрост, бил дълбоко трогнат.
-Царю, - казал той,- със своята печал ти си освободил себе си от много грехове, а този, който във величието си е способен да мисли за бъдещите затруднения, е достоен за честта. Искаш ли, да ти покажа на тебе бъдещето, за да се успокои твоята душа, за да можеш ти самият да видиш дивните замисли на Ахура Мазда?
В полунощ, когато целият град и дворецът на царя били потопени в дълбок сън, царя и началникът на маговете, преоблечени, излезнали в полето. Небето сияело със звезди, въздухът бил топъл и тих, вечната красота на земята в тази нощ били особено достъпни за чувствата.
_виждаш ли звездното небе, велики царю? – попитал върховният маг, показвайки на царя небето. – На много планети и на далечни звезди, разхвърляни в безкрайното пространство, разумни същества се наслаждават сега във всеки свят по своему на дара на живота.
Царят склонил глава, слушайки тези слова.
Сладко и страшно било да си представиш света такъв огромен. Персия, всички завоювани страни, всички земи били нищо в сравнение с Божието могъщество.
- Царю, -попитал магът, - искаш ли сега да видиш пред себе си бъдещето?
И преди царя да успее да отговори, на него му се сторило, че земята се напълнила с грохот от безчислени армии в движение. Той видял персийската войска, отиваща почти до края на земята. Той видял своите приемници, технитедела, тяхната слава, техните грешки и злодеяния. В мъглата възникнала Гърция, морска страна, сражения на земя и на море, смяна на съдбата, тържество на победителите. Той видял великия Искандер (Александър Македонски), който и до сега е прославян по целия свят, видял незабравими подвизи на възраст, когато другите едва започват да се занимават с делата на мъжете. И много, много бъдещи векове минали пред царя, все едно цялата тежест на борбите на народите, техните нещастия, тържества, отчаяния, смутни времена и войни, радост от щастливите години – цялото време на хилядолетия живот легнало на плещите на Дарий, и във всяко събитиетой узнавал безкрайния, менящ се поток на кръговрата на вечността.
-Царю, искаш ли да видиш миналото? – властно прозвучал гласът на върховният маг. И пред царя започнали да се появяват видения от миналото, помет за които не съхранила дори историята. Той видял допотопни народи, техните велики градове, техните съоръжения, техните дела, които сега ни се струват невъзможни, приказни измислици. Какво сред целия този непрекъснато възникващ и изчезващ живот е един човек, колкото и той да е велик, какво е за вечния кръговрат на врмето историята на един народ?
Великият Дарий тъжно отпуснал глава и не искал повече да гледа, смазан от величието на невидимата дейност на Ахура Мазда. Тогава на началникът на маговете предложил на царя въпроса: иска ли той да види други разумни същества на други планети? Хладен вихър ги подхванал, на царя му се сторило, че той умира, че повече никога не ще види земята. В пространството, осветено от странна светлина не от нашето слънце и не нашите луни, те се пренасяли от планета на планета и навсякъде наблюдавали живот, описанието на който ще се стори невероятен за земния човек. Кръг след кръг, планета след планета посещавали те – и никаде нямало нито край, нито начало вселенския живот.
Горе сияели други слънца, горе се откривали все нови и нови светове, диханито спирало от едното само осъзнаване на безкрайността. Тогава царя, на когото не било по силите повече да издържи невъзможното за земния човек чувство на неограниченото пространство се замолил:
- Върни ме на земята, ако можеш, иначе ще загина!
И ето той отново е на земята и наоколо - спокойна нощ, и очертанията на родния град са видими в далечината. С труд връщайки си диханието, царя се поклонил към земята и целунал нейната сива прах – родната и близка стихия.
- Зад видимите светове, - продължавал върховният маг,- има други светове, които пребивават от другата страна на видимото. На теб, най-достойния жар, Ахура Мазда дава днес властта, която не е обладавал още нито един от царете, сега живеещи. Искаш ли да видиш областите на Мрака, Водите и Неугасимия Огън, където отиват всички същества, населяващи видимата Вселена?
От другата страна на битието, воден от знанието на върховния маг, Дарий посетил удивителна страна и преминал по нея, преминавайки от едно чудо на друго.
Когато те се върнали, на земята било както ипреди нощ, никакво време не било изминало, защото те били извън времето.
Смазан от всички тези впечатления царят не намирал думи, а магът, ненуждаейки се от въпроси, се обърнал към царя с такива слова:
- Царю, Ахура Мазда наистина – е Бог на живите, и ти знаеш сега в какво се състои живота в безкрайния Космос. По силата на закона за ръста на самосъзнанието в света се спуска верига от същества, безсмъртни духове се спускат и възхождат по безкрайното разнообразие от форми на живот. Във всеки от видимите светове Огъня, Въздуха, Земята и Водата образуват сянка, обличаща духовете в прекрасни тела. Огъня, великият двигател на света, подобно на диханието оживявотворява всички и, навсякъде невидимо присъствайки, твори своето тайно дело. Видимите и невидимите светове са всъщност сгъстените помисли на Бога: едното – израз на другото и заедно – Цялото.
- Маг, -отвърнал царя, намерил в себе си сили да говори,- аз разбрах сега моето място в света. Славата е призрак, не продължаваща по-дълго, отколкото траят земните векове, а земните векове са кото морето, където една вълна поглъща другата. Наслаждението от живота е неотделимо от безсмъртието на духа, ако това правилно се разбере, - и какво са всички наши жалки дарове и радости в сравнение с безкрайното блаженство, което ни дава Ахура Мазда?
Но главното е това, което аз виждам сега в себе си,- това “аз”, и “ти”, и всичко сме “ние” - заедно, и всички “ние” е “аз”, а всички “аз” са в Него, Великото, Неподвижното, Сияещият Ахура Мазда, в което всичко съществуващо наистина намира себе си.
Така Дарий Велики, поставен от Ахура Мазда над хората, в тази нощ стамал наистина велик.
Той разбрал главното и съумял да отхвърли от себе си всичко това, което пречи на човека да почувства в себе си присъствието на Бога.
В памет на Дарий Мъдрия до ден днешен се извършва свещен ритуал, в който могат да присъстват хора, способни, както Дарий, да заемат правилното към себе си отношение.
Подобно на това, което е било с Дарий-Царя, - всеки, който премине през този ритуал, ние наричаме “Велик” в памет на събитията, за които се разказва в това сказание.
|
