Author Topic: Пет години модерни робинзоновци живеят в дебрите на Арбанашкото бърдо  (Read 3821 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline newage

  • Наблюдател
  • *
  • Posts: 31
Людмил: „Битувам сред природата, гостувам на града”

Людмил и Мирена не обичат да ги наричат нито отшелници, нито робинзоновци, макар да живеят в къща някъде в подножието на Арбанаси. "Ние просто използваме постиженията на цивилизацията, но в хармония с природата", обясняват те и охотно развеждат своите гости. Имат слънчев колектор, кладенец с помпа, хладилник. Едната стая е обзаведена с компютър, монитори и всякаква друга техника, защото Людмил е уебдизайнер. Отопляват се с камина и си набавят гориво само от паднали изсъхнали дървета. В началото се чудили как така винаги успяват да намерят достатъчно дърва за огрев, после прозрели принципа, че каквото ти дава природата край теб, това ти трябва, за да оцелееш.
Отварят малка скоба и допълват картината, че в най-критичните мигове сякаш невидима сила ги подпомага. Веднъж им трябвали пари и мъжът обикалял гористата местност в търсене на решение. Тогава забелязал, че в тревата има релса. Явно циганите, като плячкосвали наоколо необитаемите вили, не са успели да я примъкнат. Тогава Людмил я нарязал и предал за вторични суровини. Получената сума запълнила дупката в домашния бюджет. Друг път милостива жена, като разбрала как тези млади хора се борят с трудностите, сервирани от заобикалящата ги сурова природа, им дарила 80 лева. С тези пари те успели да си платят сметката за тока.

В кухнята обаче са чудесата, които обикновеният човек трудно проумява

С малка мелничка си правят брашно от царевица и ечемик или мелят овес, просо и със собствен квас си месят питки, които ухаят чудесно и никога не мухлясват. Кълнове от слънчоглед, детелина, жито са техният деликатес, козето мляко е приятна добавка към природосъобразната храна. С друга мелничка изтискват прясно олио от лен, орехи, сусам. Почти винаги билковите чайове присъстват на трапезата им. Вегетарианци са и месото не влиза в тяхното меню. Сами си приготвят ябълков оцет и вече са се убедили в неговите лековити качества.

Домакините не обичат да ги разпитват за живота им преди отшелничеството. Людмил лаконично обяснява, че 6 години е работил в Канада и е имал финансова възможност да консумира от лукса на цивилизацията. Мирена е астроном. Не е работила по специалността си, защото точно когато се дипломирала, закрили обсерваториите в България. "Не съжалява за това. Астрономията ми развали представата за звездите, защото в тази наука има много физика. Сега се опитвам да забравя наученото, за да гледам отново звездите с очите на дете", казва нежната млада жена.

В тази къща има още много чудновати неща. „Храним се със зеленчуци, които сами отглеждаме – обяснява Людмил – и се стараем да са екологично чисти. Затова не пръскаме, не торим с химически торове, а пускаме музика, предимно релаксираща, като предпочитаме валсовете на Щраус. По дърветата сме поставили малки камбанки. Наблизо съсед се скъса да пръска това лято, но маната не отмина растенията му. Ние нямахме подобен проблем.”

Домакинът е приятен събеседник и щедро споделя натрупаната мъдрост. „Преди живеех в града и в събота и неделя ходех сред природата. Сега битувам сред природата и гостувам в града, за да си купя разни полезни неща. Вече съм убеден, че природосъобразният живот е най-солидното инвестиране в здравето.

Колкото и далече да е от светската суета и от многобройните си контакти, от време на време семейството стресира хората, които имат допирни точки с него. Например

Людмил и Мирена решават да си родят бебето вкъщи

Техен близък им казва „браво”, обаче роднините не са информирани за събитието. Младите хора не се изплашили дори когато разбрали, че раждането може да бъде седалищно. Изчитат много литература, търсят информация и по интернет. „Научих две много интересни упражнения и си ги правех постоянно. Освен това мислено разговарях с бъдещото бебе и си представях, че то ме слуша. Раждането стана наистина вкъщи, беше нормално, като аз си избрах и най-подходящата поза. Разбрах една голяма истина – когато жената няма притеснения, раждането минава безпроблемно.”

Сега Самуил-Теодор е на 2 г. и 8 месеца. Мама още го кърми. Кога ще го отбие ли? Когато Сами сам пожелае, отвръща Мирена. А как ще се социализира? Всъщност това е един сериозен проблем, признават родителите. Търсим съмишленици – доверяват те – вече се оглеждаме за майки, които ще приемат нашата философия за „невредоносност” – да се живее в хармония с природата, да не вредиш никому. Бихме могли да събираме на едно място 4-5 деца и една от майките да се грижи за тях седмица-две. Малчуганите ще се занимават с музика, рисуване, ще се разхождат сред природата, ще отглеждат растения и животни и никога няма да им се повишава тон, за да не знаят какво е това агресия. Людмил и Мирена могат да обясняват надълго и широко в детайли идеята си, намерили са дори съседна на своята вила, където може да се експериментира. Убедени са, че тези деца няма да боледуват, ще свикнат да общуват с природата, няма да попадат под ударите на стреса и ще се превърнат в духовно силни хора, е убедена младата жена.

Нашият разговор става доста продължителен и непрекъснато лъкатуши в различни посоки – дали не са членове на някоя секта, дали не са прекрачили границата в общуването с природата, не са ли се вманиачили... За обикновения човек е трудно да разбере как един кореняк софиянец е станал едва ли не отшелник. И как се оцелява с 300-400 лева месечен доход, който не е постоянен.

Когато всеки ден си в контакт с природата, започваш да разбираш нейния език

Например, че твоят дом се нагажда да е в хармония с теб. Преди да се роди детето, имахме някакви разправии вкъщи. И се появиха аномалиите – безпричинно гърмяха крушки, повреждаха се електроуреди. Хармонията в къщата ни се беше нарушила и дори предметите не закъсняха да реагират – се опитва да обясни своя свят Людмил. После неочаквано разгръща една малко позната страница от биографията си. В Канада е видял колко крехка може да бъде човешката цивилизация. „През 1998 г. в Квебек стана природно бедствие. Един месец градът беше без ток, спряха работа магазините, банките, бензиностанциите. Великата цивилизация рухна пред очите ми, защото хората нямаха усет за оцеляване. Добре че дойде армията, войниците направиха заслони и така спасиха живота на пострадалите...” Домакинът споделя, че е имал възможност в Канада да си купува биологично чиста храна, която е много скъпа, но в един момент си задал въпроса: „Добре, тялото ще е здраво, а душата?” Този стрес, тази агресивност у себеподобните не унищожава ли човешката същност? Така чрез анализи мъжът поставя началото на едно ново търсене на истината за живота.

Докато разговаряме, розовобузото и пълно с енергия момченце вече се е набозало и блажено заспива в майчиния скут. Мирена твърди, че дори край ухото му да звъни мобилен телефон, то няма да се стресне – толкова дълбоко спи. Двамата родители нямат програма за бъдещия си живот. От желанието на детето ще зависи накъде ще поемат. Ако то има нужда от много хора и от контакти с много деца, ще се преместим от тази вила, доверяват Мирена и Людмил.

Offline feather

  • hidden
  • Приор
  • *****
  • Posts: 1024
  • Gender: Female
  • Орторексията - орторексична, дело на всеки! :)
Людмил, аз поне ви чета с удоволствие.  :thumbsup:
Как е Сами след ваксините, оправи ли се?
"Great ideas often receive violent opposition from mediocre minds" Einstein

ВАКСИНИТЕ - ИНФОРМИРАН ИЗБОР!