Author Topic: Паразити и паразитизъм  (Read 2755 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Deepinside

  • Administrator
  • Приор
  • *******
  • Posts: 1193
  • Алхимик
    • http://www.novosemeistvo.bg - Сайт за семейството в епохата на Водолея
Паразити и паразитизъм
« on: Август 30, 2015, 04:59:28 pm »

Паразити и паразитизъм
 

 
І. Що е паразитизъм?

Като проследите времето от създаването на света до днес, ще видите, че навсякъде е съществувал и съществува паразитизмът – едни същества живеят за сметка на други. Онези, които изучават законите на природата, виждат, че има паразити, които живеят на гърба на други същества; над тях пък живеят други паразити и т. н.

Питам: ние, които сме дошли сега на Земята, към кои спадаме? Ако човек не живее един възвишен Божествен живот, той е паразит на кожата на Земята. Един ден Земята ще се отрови, ще привлече този човек и ще му каже: „Слушай, понеже твоят господар не е доволен от тебе, ела при мен, аз ще ти дам първия урок, да знаеш, че не трябва да бъдеш паразит.“ Защото казано е в Писанието, че всички грешни ще изчезнат от лицето на Земята (Пс. 104:35). Туй трябва да знаете! Всяка форма, която живее на гърба на другите, няма да остане. И всяка душа, която не се развива правилно, ще спъне своята еволюция.

Денят Господен, който носи Божествения живот в света, ще разедини грешните от праведните. Грешните са паразити на гърба на праведните; понеже тези паразити не знаят да работят, като слязат от гърба на праведните, очаква ги смърт. И затова казвам на грешните да слязат от гърба на праведните и да се покаят.

Питате: „Що е паразитизъм?“ Когато ученият използва труда на праведните, като ги заблуждава със своята наука, това е паразитство; когато религиозният използва труда на праведните, това е паразитство. Всеки трябва да проповядва истината не за пари, а от любов към нея! Ще учиш хората не за пари, а от любов към науката! Който учи и проповядва на хората без пари, от любов към Бога, като влезе в дома на праведния, последният ще го приеме и нагости на драго сърце.

Днешната религия се е обърнала на паразитизъм. Ако съм се събрал с някой човек, за да го изсмуча, да се нахраня от него, това е изнудване. Владиката не е станал такъв, за да се прехранва само от занаята си и да се грижи за ниви и къщи. Като говоря за свещениците, то не е да ги презирате, а да изхвърлите от църквата всичко, което е нечисто. Важна е идеята, която е вложена. Такива свещеници и владици аз наричам гърбави.

Всички хора днес страдат от този паразитизъм. Няма по-страшно нещо от него. Той си е пробил път навсякъде в живота: в семействата, в религиозния, в политическия живот на хората. Всички хора пъшкат под неговото иго. Дето се обърнете, навсякъде паразитство, което се прикрива под булото на лъжата.

Първото нещо – човек трябва да се освободи от този паразитизъм. Той не е външен процес, но вътрешен, в самия човек. Той намира почва в мислите и чувствата на човека. Много мисли в човека изчезват, много негови чувства се покварят все за сметка на този паразитизъм. Като не знае гибелното влияние на този паразитизъм, човек сам разрушава живота си. Той обръща внимание повече на живота на другите хора, тях критикува, осъжда, вследствие на което руши своя живот. Колкото и да се спира на живота на хората, човек трябва да знае, че той не може да ги познава повече от себе си. Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си; той може да помага на хората дотолкова, доколкото помага на себе си. Ако не може да помогне на себе си, как ще помага на другите?!
ІІ. Възникване на паразитите.

Няма престъпление в света, последствията на което да могат да се избегнат. Даже престъпленията и на растенията, на ония паразити, които се качват по другите растения, за да изсмукват соковете им, се записват. Такъв е великият Божи закон. Вие ще кажете: възможно ли е този закон да е толкова строг? Питам: прокопсали ли са всички ония същества, които са злоупотребили с Божия закон? Някои от тях са се така изродили, че са станали бълхи, въшки или други паразити. Че действително е така, виждаме от това, дето всяко същество, което не върви по Божиите закони, или по законите на природата, постепенно се изражда, изменя своята форма. В света, над паразитите живеят други паразити.

Какво нещо е въшката сама по себе си? Кога се е създала тя? Въшките, това са гениите на миналото човечество, които не са извършили своите длъжности и са отказали да работят. И вследствие на това всичките са станали въшки.

Ако проследите историята на някои от сегашните паразити още от далечното минало, ще видите, че те са били големи величини. Обаче поради непослушание, неизпълнение законите на Природата те са деградирали и са дошли до положението на паразити. Всяко живо същество, от най-малкото до най-голямото, което не работи в духа на великите закони, Природата го е осъдила строго, но справедливо на деградиране. Като знаете това, всеки трябва да се стреми да спазва законите на Разумната Природа не механически, а доброволно, защото всеки резултат, добит от механическо приложение на нещата, лесно се губи.

Окултният ученик никога не трябва да подлага ръка, да проси. Щом има нужда от нещо, той ще отиде при някой свой близък или познат и ще му каже: „Имаш ли някаква работа за мен?“ – „Какво можеш да работиш?“ – „Мога да копая, да чистя – с една дума, всичко мога да върша.“ – „Добре, благодаря ти, че ще ми услужиш.“ Да изкарва човек прехраната си с труд, това е благородство. Трудът заяква, усилва човешкия организъм. Всички други системи, които хората досега са употребявали, са ги направили слаби, хилави. Днес навсякъде се прилага законът: услуга за услуга, добро за добро. В това отношение Природата е крайно взискателна – тя наказва всеки, който не иска да работи. По какъв начин? Като атрофира постепенно организма му и го довежда до положението на паразит.

Казваш: „Няма да я бъде тази работа. Лош е светът, не се живее тук.“ Хубаво, но най-първо ти имаш един паразит, който заблуждава. Ти си набожен човек, мислиш, че Господ е създал света. Господ създаде света, а хората, като не можаха да създадат нещо, създадоха паразитите. Всичките паразити са произведение на духовете или на хората. Те са произведения на човешката раса, на хората.

Често седя в стаята си и се чувствам неразположен. Търся причината за неразположението и намирам, че някой паразит ме безпокои. Отде е дошъл той? Или някой гост ми го е пренесъл, или аз съм го донесъл отнякъде. Питам тоя паразит защо е влязъл в мене да ме безпокои. Той отговаря, че му е дотегнало между хората, дошъл да ме чуе как говоря. Слушал за мене, че съм говорел хубаво. Питате: „Паразитите говорят ли?“ Казвам: Това е алегория, от която и вие ще научите нещо. Паразитите са плодове на човешката мисъл.
ІІІ. Видове паразити.
1.     Индиферентност.

Вие трябва да се пазите от известни паразити, които сега ви атакуват. Например има паразити на индиферентността. Ти се обезсърчаваш и казваш: „Празна работа. Като изучавам аз окултизма, какво ще ме ползва? Ако стана музикант, какво ще ме ползва? Ако стана доктор, какво ще ме ползва?“ Ти стани музикант, че после ще видиш. Не си станал още музикант, какво ще разсъждаваш?! Казваш: „Като обиколя света, какво ще придобия?“ Ти обиколи света, че после ще видиш. Стани доктор, музикант, обиколи света и след това ще имаш едно вътрешно схващане, дали трябва да бъдеш доктор или не. Когато човек има тази негативна мисъл, той е недоволен и казва: „Не си струва човек да живее.“ Какво схващане имате вие за това чувство, че не си струва човек да живее? Защо не си струва да се живее? Какво трябва да се прави тогаз? Защото в природата ти не можеш да излезеш извън живота.
2.     Безверие.

Вземете за пример идеята за безверието. Това е един паразит в човека, умствен паразит. И не само това. Ако вие разгледате един човек, който е безверник в правия смисъл на думата, ще видите, че в неговата нервна система, в областта на неговите центрове, много нишки са осакатени от този микроб, от този умствен микроб. Ти не вярваш – това е една болест в тебе. А пък според сегашното схващане на хората, това иде от просветения ум, че не може да се вярва в едно заблуждение. Тогава човек в какво може да вярва в света? В картините ли ще вярваш или в художника? За пример проучваш картините на някой художник. Картините ли проучваш или художника? Художника проучваш, защото в тези картини той е вложил себе си. Този поет, който пише поезия, вътре в поезията влага своята душа. Той не може да пише за нещо, което не знае.
3.     Съмнение.

Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата. Не е въпрос за съмнението, което като птица прехвръква над главата на човека и отминава. Тук става въпрос за онова съмнение, което като птица кацва върху главата на човека и прави гнездото си там. Това съмнение може да се загнезди в главите на хората като паразит и да смуче соковете на техния живот. Съмнението е духовен паразит, който по никой начин не трябва да се допуща да влиза в човешката глава.

Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека.

Влезе ли съмнението в човека, той е изложен на големи мъчнотии и страдания. Съмнението е един от опасните паразити, които се размножават бързо. За 24 часа то е в състояние да отрови кръвта на човека. И след това човек трябва да прави големи усилия да пречисти кръвта си отново.
4.     Леност.

Днес се проповядва едно учение на леност. Майката проповядва едно учение на дъщеря си, казва и?: „Ти гледай да се ожениш за някой богат човек.“ Защо? – За да стане ленива. Бащата проповядва на сина си едно учение, казва му: „Ти гледай да се ожениш за някоя богата мома.“ Защо? – За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото. Това е учение на паразитство. То е произлязло от паразитите. Ще каже някой: „Аз съм завършил своето развитие.“ Щом си завършил своето развитие, ти трябва да бъдеш на Небето, а не на Земята. Щом си на Земята, ще работиш, а щом не искаш да работиш, ще отидеш на небето. Работа наричам това, когато човек е свободен, няма букаи, работи с ума си, работи със сърцето си, работи и с волята си. Волята, това е най-разумното нещо в човека. Ако вие спазвате тия положения, ще може да работите разумно.
5.     Недоволство.

Неразположението, недоволството в човека, това са паразити, които трябва да се извадят с гребен или с щипци, както се вадят паразитите от човешкото тяло. Щом се извадят паразитите, всички работи се нареждат добре. Паразитите не са присъщи на човешкото естество, нито имат нещо общо с неговия характер.

В мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има непреривно движение. Всяко спиране в пътя води към недоволство, а недоволството е място, дето живеят паразити. Спре ли човек за по-дълго време в тази област, паразитите ще го нападнат. Съмнението, колебанието, безверието са паразити, които развалят красивото и великото в човека. За да се справи с тия отрицателни състояния в себе си, човек трябва да се изучава. Който не познава себе си, той не може да разбере онова, което е вложено в него и не може да се домогне до положителната наука. Днес хората изучават предмети и явления, които стоят далеч от тях, а не познават себе си. Да изучава човек себе си, това значи да влезе в една свещена област на познания, които ще го доведат до истинската наука.
6.     Ревност.

Кое е отличителното качество на ревнивия? Ревнивият обича да боде, да мушка, било с ръката или крака си, било с езика. Кажете ли добро за някого пред ревнивия, той непременно ще каже нещо противоположно. Ревнивият е тщеславен човек. Той ревнува, защото се страхува да не изгуби богатството си, в най-широк смисъл на думата. Ревнивият е външно силен човек, а вътрешно – слаб. Ако има на разположение стотина хляба, човек не може да бъде ревнив. Обаче ако има един хляб, той е ревнив. Колкото повече хлябът се намалява, толкова повече ревността се увеличава. Ревнивият е вътрешно беден човек. По-беден и по-неразбран човек от ревнивия не съществува. Човек мъчно се освобождава от ревността. Често човек ревнува по навик. Ревността е подобна на паразитите, които се въдят по главата на човека.
7.     Всички отрицателни прояви в човека са паразити.

Всички отрицателни прояви в човека, като съмнение, омраза, злоба и др., са паразити, които се прилепват към същинския живот, и всеки момент могат да се отстранят от него. Ако се оставят за дълго време в живота на човека, тия паразити ще внесат в него особено разлагане. Когато човек допусне в себе си тия паразити –  неверието, злобата, съмнението – достатъчно е само да помирише ръката си, за да усети неприятната миризма на гниене, предизвикана от тия паразити. Щом се освободи от тях, ръката му вече започва да мирише приятно – особено благоухание се отделя от този човек.

Не допускайте никакви паразити в себе си, ако искате да бъдете здрави, силни, богати и учени. С други думи казано: Не допускайте нищо отрицателно в себе си – съмнение, подозрение, леност, обезсърчаване, които отнемат силите и ви лишават от възможността да забогатеете, да станете учени, силни и здрави.
ІV. Имат ли право на живот паразитите?

Преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ В тоя стих има нещо изпуснато, не е взет целият. Затова аз добавям: „Да възлюбиш всички живи същества, от най-малките до най-големите, като себе си.“ Има живи същества, създадени от човека – за тях не говоря. Например паразитите – въшки, дървеници са резултат на човешкия живот. Намерите ли един паразит в главата си, не му прощавайте. Вземете щипци, както учените правят с животните при опитите си, и го турете в спирт да се спиртоса. Едно време египтяните са запазвали своите мумии чрез спиртосване. Паразитите са човешки изобретения. Следователно като човешки изобретения хората имат право да ги убиват. Те са изиграли вече своята роля.

Грешникът казва: „Нямам ли право и аз да живея?“ – Имаш право да живееш, но нямаш право да грешиш. На това основание всички паразити ще питат: „Нямаме ли право да живеем?“ Недъзите, слабостите, грехът, това са паразити, които живеят за сметка на един живот, по-висок от техния. В Божествения свят това не се допуска. Недъзите, слабостите представляват низш, незавършен живот, от който човек трябва да се пази.

Всяко едно ваше низше желание, даже и най-низшето, има свойството да произвежда известна киселина. Вие сте неразположени. Има желания от рода на паразитите, които живеят и произвеждат известни неприятности. Питам сега: Има ли право човек да убие една въшка? Имам право да ги извадя с гребен, да ги туря някъде да измрат. Те нямат никаква еволюция. Тогава се задава другият въпрос: Ти имаш едно желание в себе си или една мисъл, която е непотребна – трябва ли да я държиш в себе си? Да допуснем, че имате едно желание да станете богати. Материално да станете богати. Мислите ли, че туй желание е благородно? Вие започвате едно предприятие, имате няколко души работници и всеки ден тези работници ги подяждате с един лев. От хиляда работници вие ще имате една заплата от хиляда лева спестяване. От хиляда работници за 365 дена колко ще спестите за една година? Вие ще бъдете много добре облечен, ще имате хубави обуща, ще имате ръкавици, ще имате златен пръстен. Всичко това е външната страна. Другите хиляда работници, от които вземате, какво ще усетят? – Всеки ще усети в даден случай, че този господар е паразит, който живее върху гърба на своите работници. Те усещат един малък сърбеж. Казва: „По един лев трябва да оставите!“ – уж за някакъв пенсионен фонд, за някаква благотворителност може да го наречем. Едновременно с това в работниците се заражда недоволство, че господарят е несправедлив.

Една от задачите на ученика е да се справи с паразитите на физическия, на сърдечния и на умствения свят. Щом намери паразит в себе си, от който свят и да е дошъл, веднага трябва да го изхвърли навън. – Може ли паразитът да влиза без позволение? – Паразитът влиза без позволение и в царската глава, и във философската, както и в главата на простия човек. Къде ще спре, за него е безразлично. Той иска да намери сигурно място, да посмуче малко кръв. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от паразитите? Той трябва непрестанно да се чисти, да дойде до своето естествено положение, до своите естествени движения. Когато някой паразит нападне човека, той започва да се почесва ту тук, ту там, да прави неестествени движения. Не оставяйте паразитите да взимат предимство у вас!

Когато човек навежда главата си или когато я хваща, той трябва да знае защо прави това. Ако хваща носа си или коляното си, или главата си, или ухото си, той трябва да повиква ума си да вземе участие в това движение, да знае защо го прави. Никога да не прави несъзнателни движения. Искате някога да се почешете. Вижте защо трябва да се чешете. – „Сърби ме нещо.“ – Ако има някаква причина да ви сърби, потърсете причината. Може да е влязъл някакъв паразит в главата ви. Почешете се, извадете паразита, подложете го на смъртно наказание и толкова. Не правете никакви несъзнателни движения.

Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основата на живота му. Кои чувства са основни за него? Например едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат, поне колкото него. Колкото и малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: „Муха е това, комар е това!“ и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. Че нямат съзнанието и интелигентността на човека, това е друг въпрос. Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. Като изучавате живота на паразитите, виждате, че и у тях има известна степен на интелигентност, чрез която познават на кои части от човешкото тяло месото е по-меко, по-мазно и на които места кръвта е по-чиста, там нападат. Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите инстинкт. Така трябва да гледате на всички живи същества. Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не можете да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в Природата има свое велико предназначение.
V. Методи за справяне с паразитите.
1.     Методът на българите.

Казват някои, че човек трябва да живее само за себе си, но тяхната философия е крива, търпи критики. Паразитите живеят само за себе си, но кой ги обича? Като намерите някоя дървеница, веднага я хващате и убивате. Кой човек е направил дървеницата наследница на своя живот? За паразитите няма закон. Щом ги хванат, веднага им подписват смъртната присъда.

Питате: Какво да правим със своите недъзи? Турете ги между двата нокътя, както българите постъпват с някои от паразитите, и ги чукнете. Питате: Ще успеем ли? Направете опит и ще видите. Ако първият път не успеете, опитайте втори, трети път – все ще успеете. Случва се този паразит да се изплъзне. Българинът го хване, тури го още един път между ноктите си и го смаже. Докато не го убие, не се успокоява.

Защо например българинът взема въшката между двата си нокътя? Вследствие на това единият нокът е наковалнята, а другият – чукът. Значи какво иска той да каже на въшката? „Ти не трябва да бъдеш паразитно същество, а трябва да вършиш някаква работа.“ Той разваля тази форма, спитява я, за да се освободи от едно паразитно състояние – философията е там. Туй паразитно състояние в себе си ще му дадете само едно измерение. Туй измерение да няма никаква дебелина. На паразитното състояние не трябва да му давате никаква възможност да расте у вас – туй значи българинът, като приложи този закон. Ще я смачкаш. Един паразитен навик или една мисъл в себе си – ще я смачкаш, няма да я унищожиш, но да не и? даваш възможност втори път да расте. Да си остане тъй, както си е. Защо едно паразитно състояние трябва да се избягва? Понеже паразитизмът, тези течения, които влизат в човешката душа, опорочават благородните чувства и способности в човека – спират всеки прогрес, щом се зароди каквото и да е желание да се ползвате от някого.

Ще кажете, че човек трябва да бъде миролюбив, но по отношение на доброто, а не по отношение на злото. Със злото той никога не може да бъде в мир. Мир може да съществува само в доброто. Който не върви в съгласие, в мир с това, което природата е създала, той не може да има в себе си мир.

Често учените не правят разлика между това, което Бог е създал и това, което хората са създали, вследствие на което изпадат в противоречия. Те наричат човешките работи Божии. Трябва да се различават човешките от Божиите работи.  Всяка работа, която се окислява, е човешка. Човешките работи са подобни на металите желязо, мед, калий, олово, които лесно се окисляват. Всяка работа, която не се окислява, е Божествена. Тя е подобна на благородните метали злато и платина, които не се окисляват и запазват своя първоначален блясък.
2.     Методът на турците.

Отивате нейде на гости и ви полазва една въшка. Какво ще направите с нея? Турците имат обичай, като ги полази някой паразит, не го убиват, но го хвърлят я на пода в стаята, я на земята. – Живо същество е, нека си живее – казва турчинът. Той постъпва добре, но ще дам следния съвет, тъй като паразитите започват да лазят по човека: Нос? по едно празно шишенце в себе си и като хванеш една въшка, занеси я на полето да пасе трева. Кажи и?, че си много зает, нямаш време да се занимаваш с нея. Въшката като паразит представя непотребната човешка мисъл или непотребното човешко желание, които трябва да изнесеш на полето да пасат трева. Само така ще се освободиш от непотребното в себе си. Иначе трябва да го хванеш с двата си пръста – палеца и показалеца, т. е. между Божественото и човешкото, да го чукнеш и да му дадеш един добър урок. И на вас казвам: Хванете ли една ваша погрешка на врата или на главата си, занесете я на някое поле да се научи да пасе трева. Като постъпите така, работата ви ще се нареди добре.
3.     Методът на дервиша.

Разправяха ми един пример за един градинар в Пазарджишко някъде. Той имал в градината си много гъсеници, не знаел какво да прави с тях. За тази цел той извикал един дервиш и го запитал как да се освободи от гъсениците. Дервишът прочел нещо от някаква книга и всички гъсеници се събрали на куп на края на градината. Градинарят запитал дервиша: „Да ги убия ли?“ – „Няма защо да ги убиваш. Тури ги в една кошница и ги занеси далеч някъде, вън от градината си.“ Сега и вие искате, като градинаря, да се освободите от всички паразити в себе си. Не, в избиването на тия паразити не е разрешението на въпроса.
4.     Методът на окултния ученик – да заповядаме на паразитите да пасат трева.

Да допуснем, че вие виждате погрешките на другите. Какво ще ви ползва това? Гледайте своите си погрешки! Сега аз символично ще изясня този проблем, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи. Да допуснем, че някой ваш другар има въшки на главата си; вие започвате да го подигравате, всички наоколо научават и казват: „Той има въшки, пазете се да не прихванете!“ А вие как изчиствате вашите въшки? Ще му кажеш: „Братко, едно време и аз имах въшки. Ела, вземи този гребен, вчеши се и кажи: „Моята глава не е място за въшки.“ После ще събереш животинките в шишенце, ще ги занесеш на тревата и ще им заповядаш: „Тук ще пасете!“ Сега всички ваши погрешки са все такива паразити.

В нас има известни мисли, които са паразити, които имат свойствата на въшките. Има известни паразитни чувства, които имат свойствата на бълхите. Не трябва да се възмущаваш от това. Щом дойде една паразитна мисъл, ти ще вземеш вече една поука. Но ти, като хванеш въшката, няма като българинът да я чукаш, но ще кажеш: „Крайно ти благодаря за услугата.“ Занеси я в гората, нека пасе трева. Като хванеш бълхата, и нея занеси в гората, кажи: „Много ти благодаря за услугата.“
5.         Методът на Учителя – даване на работа и учение на паразитите.

Какво трябва да правя, ако един паразит се качи на главата ми и започне да се разговаря с мене? Първо ще разбера защо е дошъл. Той ще започне да ми цитира стихове от Евангелието, дето е казано, че трябва да се обичаме и да си помагаме. И аз зная това, но казвам на паразита, че с него случаят е друг. Той е дошъл без позволение, неканен; той не влиза през вратата, както всички хора, но се качва на главата да пречи на мисълта ми Той иска да ме учи, но аз го уча. Казвам: „Обичам такива гости, като тебе. Ела по-близо до мене да те видя.“ Пращам слугите си, десетте пръста, да го хванат. Те го свалят долу и аз започвам да го наблюдавам под лупа. Започвам да го разпитвам: отде иде, в кой свят живее, кои са родителите му. Той отговаря: „Мъчно се живее в нашия свят. От време на време отивам между хората. Едни ме приемат добре, други не ме приемат както трябва, но търпя. Дойдох и тебе да изпитам. Чувах, че си добър, свят човек.“ – Добър съм, но който дойде при мене, иска да го уча. Аз не приемам мързеливи хора.
6.     Паразитите се изхвърлят навън.

Имате някаква отрицателна мисъл и някакво отрицателно чувство – изхвърлете ги навън! Те са паразити, които смучат само сокове от организма ви, но от своя страна нищо не дават. Тези отрицателни мисли и чувства могат да се молят да не ги изхвърляте, но вие не трябва да ги слушате. Като ги изхвърлите вън от себе си, кажете им: „За да не умрете гладни, аз мога всяка сутрин да слагам на определено място по малко храна за вас; обаче да ви оставя в ума, в сърцето си, там да живеете и да се размножавате, не позволявам!“

Следователно всяка нечиста мисъл, всяко нечисто желание са паразити, от които човек непременно трябва да се освободи. Можете да кажете, че тази нечиста мисъл или това нечисто желание са от царски произход. От какъвто произход и да са, какъвто етикет и да имат, щом са отрицателни – вън! Ако една отрицателна мисъл може да носи човека, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам. Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам.
7.         Без борба с лошите мисли в себе си.

Казвам: съвременният свят на хората е нещастен. Това се дължи на паразитните мисли, от влиянието на които човек не може да се освободи с години. Добре е човек да може да ликвидира с паразитните мисли в себе си. Как може да ликвидира с тях? Например, като дойде омразата в него, той не трябва да се бори с нея. Човек не трябва да се бори с лошите мисли в себе си. На мястото на омразата турете любовта. На мястото на някое лошо чувство турете едно добро чувство. На мястото на една лоша постъпка турете една добра постъпка. Безлюбието се цери с любовта, безверието – с вярата, безнадеждието – с надеждата, грубостта – с милосърдието. На всичко отрицателно в себе си противопоставяйте положителното. Дойде ли сиромашията при вас, не се борете с нея, но вместо сиромашията турете богатството при нея. Направи приятели сиромашията с богатството.
8.         Издигане над паразитните вълни.

Когато едно радио е много хубаво направено, речта се предава ясно, тия паразитни вълни не пречат. И в нас имаме такива паразити. Мислиш, не можеш да схванеш, паразити има. Тогава ще вземете да си служите с късите вълни. В тях тия паразити не се проявяват. Или казвам другояче: Човек трябва да се дигне над злото, за да се избави от паразитните вълни на злото. Щом човек се приближава до злото, злото е, което дава паразитните вълни, които замотават, не можеш да мислиш право. Не трябва да питаш: „Има ли Господ?“ Кой е видял Господа? Този въпрос никой не го е разрешил. Кой знае кой е видял Господа? Това са паразитни вълни. Казва някой: „Защо си така набожен, да мислиш такива работи?“ Празни работи, това са паразитни вълни. Щом се дигнеш, трябва да имаш една опитност, трябва да имаш една светлина.
9.         Групиране и създаване на хармонична среда.

Задачата на низшите астрални същества като паразити е да черпят готови сокове от висшите същества. Тази е причината, дето човек лесно губи доброто си разположение. Изгуби ли го, трябва отново да прави усилия да го придобие. За да устоявате на нападенията на астралните същества, трябва да се групирате по няколко заедно, да създадете помежду си хармонична среда, в която да действа любовта. Тя е оръжие против всички външни и вътрешни нападения.
10.    Даването като метод за справяне с паразитизма.           

Вие още не сте се научили съзнателно да давате. Как се учат хората да дават? Само чрез голямо насилие природата учи хората да дават. Казвате, че свободно трябва да давате. В природата няма никаква свобода. Ако мислите, че в природата има свобода, вие се лъжете. В природата има такъв гнет, такова насилие, каквото вие даже не сте сънували. Често съм наблюдавал как някой поет седне всред зелената росна трева и започва да пише своите стихове. Той се възхищава от тревата, от росата, от мушиците и растенията около себе си, а не вижда това голямо насилие, което съществува на всяка крачка около него. Той не вижда как насекомите се изтребват едни други. Той не вижда как паразитни растения живеят на гърба и на труда на други. Всичко това минава и заминава покрай него, той не го вижда, а възпява това, което почти не съществува. Той пише: „Хубав е този свят. Божествен е светът.“  Наистина, съществува един Божествен свят, но той не е тук. Божественото не се заключава във взимането, но в даването.
VІ. Паразитизмът да не се насърчава.
1.     Хората с един талант, които минават за паразити, не трябва да се насърчават!

Християнството е наука, то не е за забавление. И знаете ли каква наука е християнството? То е една велика Школа със своите отделения, класове, университети, академии и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант – тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете! Когато дойде един дух, първо вземете и го изучете: ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един заровен талант, недейте го приема, с един талант ли е – вън, той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете да облагородите. Някои казват: „Този човек може да се облагороди!“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Теб, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота!“ – не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината.

Често казваме: „Няма нищо.“ Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън – нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко?“ Вземете му таланта, защото не е знаял как да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва философия или медицина, или някое изкуство. Той ви пише: „Татко, прати ми четири-пет хиляди лева, защото ми трябват за това и онова!“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните. Минават две-три-седем-десет години, синът не свършва. Бащата си казва: „А, то е много дълбока наука!“, похарчва по него двадесет-тридесет хиляди лева и очаква от него много нещо. След седем или десет години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с десет градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?“ Дали Господ ти го е дал или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често, когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва.
2.     Как да се отнасяме към бедните, за да не ги превърнем в паразити?

Сега всинца трябва да се пазите. Гледам някои казват: „Той е беден брат.“ Не е права тази мисъл. Нито един брат, който седи тук, не е беден. Един човек с една здрава глава, с едно здраво тяло беден може ли да бъде? „Ако някой е много беден, да му помогнем.“ Лесно може да му помогнем. Иска да диша – може да му дам въздух, колкото иска. Хляб иска – може да му дам. Може да му се даде, но да очаква аз да го храня, то е погрешно схващане. При това човек никога не трябва да става паразит. Ако ние искаме да ни помагат хората, има една опасност да изгубим хубавото в нас. Ако един човек иска да помага, той като помага, развива в себе си хубави чувства. Ако си милосърден, правиш добро на себе си. Раздавам в себе си Божественото милосърдие. С туй аз се благославям. Ако се моля, развивам хубави чувства на молитва в себе си. Себе си ползвам. Или обичам хората – себе си ползвам. Хората са обект заради мене, за да може да се развива в мене туй Божествено чувство. Когато те ме обичат, аз съм обект заради тях, да се развие в тях хубавото. Ако ме обича някой, печели той. Аз съм обект, от мене се учи. Казвам: Когато хората са обект за вас, ползвате се вие, за да се усъвършенствате. Когато пък вие сте обект, те се ползват.
3.     Не трябва да учим другите хора на паразитство!

Не трябва да учим другите хора на паразитство. В духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити; те все очакват. Едно дете може да чака в майка си 8-9 месеца, но не 24 години. Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото. Трудолюбие се изисква от нас.
4.     Благодеяния на паразити – не!

Когато констатирате една своя погрешка, бъдете смели и решителни. За пример: пъпли една въшка, но за да не я види вашата другарка, тургате палтото отгоре. Хвани я, не я покривай, хвани я с пръстите си. Въшки по вашата глава не бива да ходят. Благодеяния на въшките не правете. Едно правило: благодеяния не трябва да правите на паразити. Има известни мисли у вас, които са от естеството на паразитите.
5.     Къде не виреят паразити?

Добрата черта на вълка е, че не дава място на паразити в себе си – те се страхуват от него. Мене са ми разправяли, че паразити не могат да живеят във вълча кожа. Колко е вярно, не зная. Предполагам 50 на сто да е вярно. Понеже той сам е един паразит – обича да се ползва от живота на другите, затова самите паразити не го обичат и бягат от него. И ако попитате човека защо се е родил, ще каже: „Дошъл съм да ям.“ Това е понятието на вълка. Той казва: „Да ям.“ Трябва да се яде. Питам: 60 години след като яде човек, в края на краищата какъв баланс ще има? Като завърши земният ви живот, какво ще придобиете? Какво е придобил вълкът? Той, след като е живял 25 години, одерат му кожата. Някой благородник ще я носи и ще кажат: „Този е един герой, който се е родил само да яде.“ А пък сега се учи да не яде. В живота се е учил да яде, а пък сега го учат да не яде. Та вълкът може и да не яде.
VІІ. Пет сентенции по темата.

1.    Както въшката е паразитна, тъй и пар?та е паразитна.

2.    Малките погрешки трябва да се поправят навреме, понеже стават големи, подобно на малките гниди, от които излизат големи паразити.

3.    Има ученици, които дават на учителя си, а има и някои, които вземат само – те са като паразити, седят и го критикуват. 

4.    Любовта не причинява страдания и ако някои страдат, това показва, че те не разбират любовта, т.е. попаднали са в тъй наречената „паразитна любов“.

5.    За в бъдеще на Земята няма да има паразити, няма да има тунеядци, нито грешници – те прекарват последните дни на своя живот.

 

Докато живее със старото, човек всякога ще лежи в затвора. В който ден приеме новото, той излиза на лице: сам се назначава, сам взима висок пост и започва да управлява в името на великата Правда, за да възстанови реда и порядъка в държавата, да я очисти от всички вредни елементи, които живеят с подкупи на гърба на добрите и трудещи се хора. Правдата трябва да възтържествува! Всички хора, които са се мъчили и страдали, трябва да излязат на лице, да приложат наученото, да заживеят братски помежду си и да внесат свободата в света.

източник http://friendsoftherainbow.net/node/1290
Еarth turns to gold in the hands of the wise
- Rumi

_________________________________________
ВАКСИНИТЕ - ИНФОРМИРАН ИЗБОР!